Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Парламентарните избори в България преди 1946 г.

Българите гласуват не от вчера – II част

Кога са въведени първите печатни бюлетини и пропорционалната избирателна система и що е то многократна негативна преференция?

Избирателна секция, 20-те години на ХХ век
Снимка: архив

След освобождението на страната (1878 г.) още в първата българска конституция – Търновската, са заложени модерни и демократични норми на всеобщо избирателно право, като до Първата световна война депутатите са избирани мажоритарно. С годините законодателство се усъвършенства. Избирателните бюра стават все по-достъпни, което повишава активността – от 20% при първите избори през 1879 г. до над 50%, та дори до 80 % в началото на ХХ век. Любопитно е, че първите бюлетини се попълвали от самия избирател или от партийните агитатори.

„Бюлетините наистина били ръкописни и на теория всеки избирател е трябвало да бъде грамотен – обяснява историкът д-р Светослав Живков от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. – На практика обаче законът не задължавал избирателя сам да си напише бюлетината. Т.е. той е могъл да я внесе попълнена. При 3% грамотност сред мъжкото население тогава това било масова практика. В Италия е било същото. Дори там неграмотността е била още по-голяма. 

Цветните бюлетини се въвеждат в един пакет от реформи между 1909 и 1913 г. Част от реформата е и приемането на пропорционална избирателна система. Идеята на цветните бюлетини е била да улеснят неграмотните избиратели – да се ориентират по партийния цвят. Появяват се печатните бюлетини, въвежда се и задължителното кандидатиране на желаещите да станат депутати. В условията на мажоритарна система всеки, чието име го имало на бюлетината, се броял за кандидат. Това е водело и до злоупотреби, до разкриване тайната на вота. Но ако някое име, което не е регистрирано от съда като кандидат, фигурира в бюлетината, тя автоматично се смятала за невалидна.”

България е сред първите страни в света, които въвеждат пропорционалната система, заедно със Сърбия, Швеция, Финландия, Белгия и Куба. Идеята е да се повиши демократичната представителност на вота, защото при мажоритарната система се анулират голяма част от подадените гласове за отпадналите кандидати, а изборният резултат се изкривява.

Д-р Светослав Живков
„При мажоритарна система в многомандатни райони обикновено първата сила, която най-често е и управляваща, в първите години на ХХ век печелела средно около 45-50% от гласовете. Понякога обаче тя си осигурявала по 80% и повече от мандатите. Това било проблем и в Европа и затова част от страните въвеждат едномандатни райони, вместо пропорционална система. Другата част от държавите, сред които е и България, предпочитат да запазят многомандатността. Има и един втори мотив в тази пропорционална система – при нея самите партийни лидери по-лесно се избирали.”

Историкът обяснява, че при мажоритарната система често се е случвало опозиционната партия да бъде представена в парламента от няколко депутати от провинцията, а не от лидерите, които са в София или други големи градове. Това пораждало недоволство както от самата партия, така и от партийния елит, който не получава адекватно представителство.

Впечатляващо е, че още през 1912 г. в българската пропорционална система е добавен и мажоритарен елемент – избирателят е имал право да зачеркне нежаланите кандидат-депутати в партийната листа.

„На езика на политолозите това се нарича многократна негативна преференция. Тоест ние нямаме възможност като избиратели да издигаме кандидати, които харесваме, но можем да задраскваме нежеланите – обяснява Светослав Живков. – И ако един кандидат е с повече от половината от негативния вот за дадена партия в района, дори да фигурирал като първи в списъка, ставал последен. По този начин най-нежеланите кандидати не получавали подкрепа от избирателите. 

През 1923 г. се въвежда друга промяна – намалява се броят на мандатите, излъчвани от един избирателен район, като от 15 те стават 3. Реформата е направена, за да засили представителството на управляващите и е известна като реформата на Александър Стамболийски – пропорционална система, довеждаща до мажоритарни резултати с изключително голям бонус за първата сила, т.е. в полза на БЗНС.”

Как са избирани парламенти, дори при безпартиен режим и дали управляващите в България винаги са били обречени да спечелят изборите, ще научите в продължението на разговора с д-р Светослав Живков.

Следва продължение.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34