Долмените са древни мегалитни съоръжения, изградени от няколко отвесни и хоризонтални каменни плочи. Свързани са с религиозните вярвания на древните хора. Според изследователите, в България най-висока концентрация на подобни структури има в планините Странджа, Сакар и Източния дял на Родопите.
Над 600 са описаните долмени в Сакар планина. Местните там ги наричат още още „змейови дупки“. Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи.
Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград, има своя теория за произхода на долмените: „Някога хората са усещали силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали. В тези мегалитни структури те са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.“
Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба. Още за поверията, свързани с тези внушителни каменни образувания прочетете в публикацията „Хилядолетните долмени – неразгадаемата тайна на Сакар планина”, от колекцията на Радио България.
Редактор: Елена Каркаланова
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..