Ще успеят ли кандидатите за новия парламент да преборят най-силния играч на тези избори – епидемията от коронавирус, и да моделират нагласите на избирателите в своя полза? Отговор на този въпрос не се наемат да дадат дори социолозите и политическите експерти, затвърждавайки с уклончивостта си непредвидимостта като най-сигурната характеристика на предстоящия вот.

Политическият пиар Любомир Аламанов определя предизборната кампания като странна и пояснява, че отдавна не е виждал такава богата кошница от обещания. „Ако изпълнят дори само 10% от това, което се лее, най-вероятно след година ще живеем в някакъв рай“, заявява той пред БНР-Пловдив.

“Партиите са леко уплашени, защото хората започнаха да проумяват, че сегашният модел на политическата система се е изкривил – продължава Любомир Аламанов. – Това не са стандартни партии – това са групи по интереси, които не защитават определени ценности или политики, а желанието си да бъдат във властта. Протестите, коронакризата, случилото се през последните 1-2 години накараха хората да бъдат много скептични. Това е една от причините да има толкова много гражданска квота в листите. И ако този факт е разбираем за някои нови формации, абсолютно неразбираем е за старите партии, които са били във властта и би трябвало да имат структури и хора за първите места.“

Пълните с актьори, спортисти, инфлуенсъри листи пиарът определя като елементарна въдица, на която избирателите няма да се хванат. Това донякъде важи и за лекарите кандидат-депутати, натрупали голяма популярност заради епидемията и сега използвани като „мюрета за привличането на някой и друг глас“.

„Да не забравяме, че някои политически сили са пореден мандат в парламента и ако искаха да правят реформи, щяха да ги направят досега, така че не е въпросът дали ще вземат един-двама лекари – категоричен е Любомир Аламанов. – В момента хората не се вслушват много в предизборните обещания, защото са притеснени и уплашени. Всеки от нас има някой, който е пострадал от коронавируса, който е без работа или който се страхува за бъдещето си. Това притеснение може да ги накара да гласуват за познатото зло вместо за непознатата надежда, може би.“

Според социолога Цветозар Томов за управляващите е по-изгодно избирателната активност да бъде ниска и хората да се страхуват от акта на гласуването – изобщо в навечерието на изборите напрежението около Covid-19 да расте. Ако обаче обстановката добие катастрофални размери, това може да им изиграе лоша шега, прогнозира той пред БНР-Варна. 

„Вървим към най-тежкия пик на епидемията, който ще се случи около датата на изборите – прогнозира още Цветозар Томов. – В това време ваксинирането буксува на място, нараства броят на заразените, на хоспитализираните, на карантинираните, нараства и напрежението на тема Covid-19. С наближаването на изборите ще расте и смъртността, която се движи няколко седмици след пика на заболяванията. Така че е много трудно да се предвиди доколко всичко това ще измени сегашната картина, регистрирана чрез социологическите проучвания.“

Социологът прогнозира избори в обстановка на страх и на нарастващо недоверие към властта. Според него страхът може да повлияе на избирателната активност и рязко да я смъкне, докато недоверието към властта може да мобилизира наказателен вот.

„Най-големият ми страх обаче е, че след тези избори политическото напрежение в страната ще нарасне“, добавя той.

Редактор: Диана Цанкова