Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София днес отваря врати за своята голяма звезда – Татяна Лолова. Но този път публиката няма да излезе, озарена от неподражаемите превъплъщения на любимата актриса, а опечалена от последното сбогом с една епоха в българския театрален живот.
Когато на 22 март от болница „Пирогов“ съобщиха, че усмивката ѝ е угаснала завинаги, сякаш всеки българин си пожела времето да спре. За малко. За миг, в който да върне лентата на множеството ѝ незабравими роли в киното, в театъра, прекрасните ѝ интервюта за медиите, от които Татяна Лолова раздаваше с щедри шепи талант, усмивка…„живот“. Да си спомни и запази частицата дуенде, която носеше тя и която остави завинаги в българския културен живот. С нея редицата на знакови, дори иконични български артисти от последния век оредя с още един. Няма ги Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова … , сега я няма и нея, Татяна Лолова.
Родена е в София на 10 февруари 1934 година. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ – счетоводител от Калофер. Още като ученичка в столичното 7-мо училище, Татяна Лолова се увлича по актьорското майсторство благодарение на класната си Анастастия Балабанова и решава да кандидатства във висшия театрален институт, сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Имала опасения, че няма да я приемат, защото при силно драматични монолози се разплаквала истински, а не трябвало. Трябвало актрисите да пазят грима си. Притесненията се оказали неоснователни, а сълзите останали, но в очите на публиката – от смях. Завършва в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Ицках Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. Следва разпределение в Русенския театър, а две години по-късно получава първата заповед за назначение в новосформирания Сатиричен театър, който я превръща в звезда на българската комедия.
"Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше на шега актрисата и това беше самата истина.
Татяна Лолова успяваше да озари всяко лице със заразителния си смях, голяма руса коса, характерен тембър и „усмихнат“ поглед върху живота. И всичко това тя умело вграждаше във всеки образ, който изигра в театъра, киното, телевизията.
В биографията си има 45 филма, а сред най-запомнящите се нейни роли са тези в любимите на поколения българи "Топло", "Сиромашко лято", "Бон шанс, инспекторе!", "Пътуване към Йерусалим", "След края на света", "Нощем с белите коне", "Опасен чар".
Една от мечтите й била да бъде драматична актриса. С тази цел напуска своя „дом“ Сатиричния театър през 1977 г. и цяло десетилетие играе на сцената на Театър „София“. Следва завръщане в Сатирата и голямо признание за драматичния й талант. През 1992-ра получава наградите „Аскеер“ и „Икар“ за най-любимата й роля на Уини от "Щастливи дни" на Самюъл Бекет. “Това е ролята, която ме оправдава, че съм станала актриса“, казваше Татяна Лолова.
В края на 2003 г. в Театър 199 е премиерата на друга емблематича за творчеството и личността на актрисата роля – в моноспектакъла „Дуенде“ по текстове на Лорка и Румяна Апостолова и под режисурата на Съни Сънински. Спектакълът се играе в продължение на 15 години в България и по света. Дуенде е думата, която като че ли най-точно определя таланта и самата личност на Татяна Лолова. Дума без точен превод, но която съдържа в себе си целия смисъл на изкуството, на това да бъдеш творец.
През 1997 г. излиза автобиографичната ѝ книга "1/2 живот", преиздадена шест пъти, последният тираж е от 2012 г. А през 2019-а се появява и авторската й книга със спомени „Дневници и делници“ под редакцията на журналиста Георги Тошев. Как се е стигнало до съвместната им работа и кога са се усетили близки, Тошев разказа пред БНР:
„Това се случи някъде преди 20-тина години и съм много благодарен за този шанс да бъда допуснат от нея и нейният съпруг Славето (Светослав Димитров), защото и двамата бяха чудаци. Бяха от онези изчезващи, благи хора, които отвъд таланта, отвъд социалния статус – тя голяма звезда, той -най-добрият театър майстор в София – носеха уюта на своето семейство. Умееха да създават уют за другите, за допуснатите до тях. Нашето приятелство премина през различни етапи и в последните години, особено след загубата на Славето през 2018-а, бях допуснат до архивите й, до спомените й, а спомените за един човек са нещо много ценно. И част от тези спомени й помогнах да подреди в книгата „Делници и дневници“. И знаете ли, Татяна Лолова разказваше за своя живот през срещите й със забележителни личности“ – казва Георги Тошев.
Самата актриса пък е признавала, че зад всичко, постигнато от нея стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ – от някой друг! Отличителното беше силното чувство за реалност, което тя притежаваше, признава Тошев.
„Аз рядко съм срещал толкова почтен и нормален човек. Нейните щения в бита бяха минимални. Татяна беше готова да се свърже с всеки, който предложи интересна задача. И смелостта, с която на 87 години до последно работеше. Подготвяше се за премиера в Операта, където искаше да сбъдне детската си мечта да бъде оперна певица в постановката “Баща ми бояджията“. Участваше с Орлин Горанов в нова песен, която успяха да запишат. Но по-важното е, че Татяна Лолова е от избраните личности, за които всеки има спомен, всеки има представа и, вярвам, всеки ще носи в сърцето си.“
И точно ден преди да отбележим Международния ден на театъра, за последно ще можем физически да се поклоним пред Дуендето на голямата Татяна Лолова, която ще продължи да живее в спомените и ролите, които ни остави.
Снимки: БГНЕС
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..