85-годишнината на Радио България е повод да се срещнем с ветераните на чуждоезиковите редакции, които са проправили пътя на програмите за чужденци на БНР. Без съмнение много от тях е трябвало да се изправят пред предизвикателствата на едно начинание, за което са учили в крачка, а барометър за работата им, както и сега, са били отзивите на слушателите.
“Трябваше много да се учи в тази прекрасна професия. Страшно много! А когато натрупах извесен опит като преводач и говорител, дойдоха и репортажите, интервютата и коментарите”, така започва своя разказ за работата си в Радио България Венцеслав Николов, дългогодишен старши редактор, преводач и говорител в програмите на испански език на многоезичната програма на БНР. Брилянтен познавач на тънкостите на езика и на историята на двата народа, през 1985 г. Венцеслав Николов написва книгата „Сто испанци за българското минало”, в която представя множество коментари и препратки към историята на българския народ, написани от испански автори през вековете. Автор е (и преводач на испански) на текста на двуезичната книга албум „Българи и испанци“, както и на редица статии за българо-испанските връзки, на два речника, изтъкнат преводач е на книги, а през 1998 г. е удостоен с високия испански Орден за граждански заслуги, присъден му от крал Хуан Карлос I за принос към укрепването на връзките между народите на Испания и България. Носител е на награда на Съюза на българските преводачи за цялостното си творчество като преводач на художествена литература.
За първите си стъпки в професионалния превод Венцеслав Николов разказва:
“Ще ви разкажа една история отпреди близо 60 години. През 1964-а бях студент трети курс Испанска филология в Софийския университет. Бях един от първите двайсетина български студенти, които две години по-рано бяхме започнали да изучаваме езика и културата на Испания и испаноезичните страни. Бяхме пионерите на университетската испанистика в България. През онзи далечен ден имахме първи час по практически испански. Когато влезе преподавателката ни, незабравимата Емилия Ценкова, видяхме с нея да влизат двама мъже. Те седнаха на най-задните чинове и слушаха вниматело отговорите, които давахме. След няколко дни тя извика мен и колежката ми Елба Филипова (също част от Испанска редакция през годините) и ни каза, че двамата гости са били Нисим Бенбасат, главен редактор на предаванията на испански език, и неговият заместник, Никола Иванов. Каза ни, че са поканили Елба и мен да сътрудничим като преводачи и говорители. За нас беше голяма чест, още студенти трети курс, а вече преводачи в Националното радио. И така, започнахме веднага.”
Венцеслав пази особено топло чувство към предаването Пощенска кутия, заради контакта със слушателите от далечни и екзотични страни, които се интересуват от живота в България.
“Не можехме да им казваме цялата истина, България беше страна с тоталитарен режим, но през иглените уши на нашата автоцензура се промъкваха някои леки дисонанси с официалната политика. Например, поздравявахме слушателите си католици за Коледа и Великден от микрофоните на една официално атеистична страна, каквато бяхме тогава. Но в никакъв случай не бяхме дисиденти.”
А каква беше връзката между слушателите и членовете на испанска редакция?
“Много от слушателите знаеха имената ни и се отнасяха с нас почти като с роднини, – спомня си Венцеслав. – Един перуанец от Уанкавелика да те попита: “Как си Венцеслав? Напоследък по гласа ми се струваш малко настинал”, това беше наистина трогателно за мен. И ние се отнасяхме с уважение и приятелство към всеки слушател, не само към най-редовните.”
Венцеслав Николов продължава да сътрудничи на Испанска редакция и като преподавател по испански език в СУ. Някои от неговите студенти също стават част от програмата на испански език и се утвърждават като отлични специалисти. Работата в редакцията изисква труд и много знания, но това сближава колегите и ги превръща в силен екип.
“Отношенията ми с колегите в Испанска редакция бяха чудесни от началото на работата ми до края. Може би защото не се стремяхме да заемаме вискои постове в ръководството на Радиото, а да работим все по-добре. Колегиалността беше искрен водач в нашите отношения. И никога не престана да бъде.”
Венцеслав споделя, че работата е била безкрайно увлекателна за него и благодарение на нея се е влюбил в Радиото, в микрофона, в контакта с искрените хора, които са искали да знаят още и още за България.
“В заключение ще кажа, че бацилът на любовта към радиото беше влязъл под кожата ми завинаги, защото след като прекарах 12 години като журналист и преподавател по български език в Куба, Испания и Мексико, аз се върнах в Радио България. Нещо повече, останах пред компютъра и микрофона и след като се пенсионирах в началото на новото хилядолетие. Този повече от половин век в Радио България ще остане в съзнанието и сърцето ми като най-хубавия период в дългия ми живот. Дано да мислят така и младите хора, които продължават да работят тук, поемайки щафетата, която ние им предадохме.”
Снимка: Музей за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“
Последното септемврийско издание на "България днес" ви предлага среща с един от дарителите на българско училище в Чикаго, но преди това ще потърсим отговор на въпроса, защо българската столица е подходяща за домакин на Всеправославен събор. Ще чуете..
В Световния ден на туризма пътуваме – в пространството, във времето и в спомените. "България днес" ни отвежда из улиците на древна Сердика и дворцовия комплекс на Константин Велики, за да разберем как са се чувствали хората, които са..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия. Тя разказва за ролята на преводача в контекста на новите технологии..