„Аз не умея да се пестя, винаги пея като за последно” – казва героинята на Татяна Лолова в „Дуенде" - моноспектакълът, който актрисата игра пред препълнени зали в продължение на 15 години.

Татяна Лолова винаги е подчертавала, че връзката й с Националното радио има богата история. "Работила съм в редакция „Хумор, сатира, забава” на БНР, чела съм поетични текстове в ефир. Години наред водих предаване в редакция „Народна музика”. Харесвам българския фолклор, но не мога да изпея добре дори една народна песен. Въпреки това гласът ми „влизаше” в домовете на хиляди, може би милиони почитатели на нашата традиция. По онова време получавах много писма от слушатели, които следяха предаванията. Участвала съм и в емисиите на френски език на Радио България. Тази медия означава за мен толкова много, че не мога да разкажа с няколко думи. А да говоря дълго не ми се иска", споделя в интервю за Радио България легендарната актриса. 

Превъплътила се в множество роли в театъра, киното и телевизията, тя не без основание е наричана фурия, стихия, неизвестен летящ обект, актрисище, велика, титанична. Нейната откровеност, ранимост, сила и мъдрост в красивата й 80-годишнина са съхранени в документалният филм „Портрет на една дама” на режисьорите Ема Константинова и Георги Тошев.