.Някога прадядо й бил кмет на плевенското село Тодорово, а днес космополитната наследница на рода изоставя престижна кариера в ООН, за да посее и тя там своите семена. Родената от майка германка и баща българин, Катрин Цанев живее паралелни животи, както обича да се изразява, и често прелита от Женева, където съпругът й работи, до собствената биоферма в българското село, което чувства като свое по силата на кръвта.

Вече четири години младата биофермерка отглежда зеленчуци, овошки и лимец на ниви в село Тодорово.

„Моят проект в България започна когато дойдох за първи път в Тодорово – разказва Катрин Цанев пред БНР. – През това време следвах в университета и се занимавах със социално-икономическите и екологичните промени в посткомунистическите държави. Тодорово беше пример за това как земеделието след комунизма и индустриализацията е останало откъснато от хората – и не само че не носи много ползи за местното население, но дори вреди на околната среда. Тогава се роди идеята по някакъв начин да допринеса това да се промени. И когато започнах да работя в ООН по темите на устойчивото земеделие, реших да се захвана с него по начин, който да бъде полезен за хората и за природата. Така направих първите си градини в Тодорово и попаднах в българско село.“

Когато се захваща с идеята да осъществи фермерските си мечти, Катрин Цанев осъзнава, че се нуждае от помощ. И я намира в лицето на ромите в селото. Повечето от тях обаче не познават азбуката, затова и наема частен учител, който да ги ограмоти. „На нас ни трябваха не само общи работници, но и способни хора да се занимават с документация, да говорят с клиенти и ние ги обучихме“, казва тя. Сега служителите на Катрин четат и пишат, попълват екселски таблици, комуникират чрез социалните медии и са „много успешни във всичко това“.

Засега Катрин Цанев разчита повече на собствени средства с едно изключение – осъществила е малък проект за устойчиво земеделие чрез финансиране от европейския Институт за иновации и технологии.

„Веднъж спечелих европейски проект, но се отказах, тъй като видях, че влизам в много неприятни и мътни истории – казва тя. – Реших, че не искам да вървя по този път и доколкото мога, да продължавам със собствени средства. Сега отново ще кандидатствам по един проект, защото вярвам, че е полезно и необходимо да се усвояват европейските средства – нали затова са създадени. Но в същото време трябва да се борим тези средства да попадат в правилните ръце, за да допринасят за общата полза на хората в ЕС.“

В ролята си на социален предприемач Катрин Цанев не само подава ръка на хората от уязвима група, но и създава устойчиво земеделие, което не изтощава почвата, не унищожава биоразнообразието, а напротив – възстановява природните ресурси.

„Направихме едно специално пюре от гулия със сладък картоф и млени орехи – разказва още Катрин Цанев. – Вдъхновението за този проект, осъществен заедно с пловдивския Университет по хранителни технологии, дойде от работата с 15 български пенсионери. Задачата ни беше да създадем иновативни хранителни продукти, подходящи за възрастните хора. Самите те дадоха няколко идеи и на тяхна основа се захванахме да развием изделието от гулия – устойчиво и полезно растение, което не е много познато, но пък е полезно и лесно се отглежда, без да се изтощава почвата. Сладкият картоф и орехите също са изключително полезни, но трябва да се предлагат във форма, която всеки възрастен човек да може консумира. Така се роди идеята за пюрето от гулия и се надяваме през т.г. да го пуснем на пазара.“

Постепенно Катрин Цанев разширява стопанството си, създавайки свои ябълкови, черешови и зеленчукови градини в село Дебнево в Троянския Балкан. Там изгражда и екокъмпинг, в който всеки е добре дошъл, за да се запознае с устойчивото земеделие и да се докосне до земята.

Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Светлана Дичева от БНР-”Хоризонт”/