Именитият певец е явление във фолклорната ни култура. Великолепен лиричен глас и стилен тракийски репертоар – това е неговата „запазена марка“ за високо изпълнителско майсторство.
Красноречиви са оценките и на фолклористите. „Това, което извънредно много ценя и обичам у Йовчо Караиванов е майсторското владеене на формата. При него бавната песен е орнаментирана, но не прекомерно, а с едно правилно разпределение на орнаментите така, че се получава чудесна форма. Наистина щастливо явление в нашия музикален живот, едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа“ – думи на акад. Николай Кауфман.
Ето и какво пише ст.н.с. Михаил Букурещлиев: „Изпълненията на Йовчо Караиванов са винаги емоционални, прочувствени, трогващи. Неговият репертоар е самобитен, изпълнителският му стил е оригинален и затова винаги ще бъде обект на научни изследвания“.
Приживе той бе непримирим към замърсяването на фолклора ни, към безвкусицата на самоцелната демонстрация на техника и виртуозност. Споделяше: „Ние пред света блестим не с гюрюлтия, а с чистата народна музика и песен. Не бива да погубваме автентичния фолклор с имитации, а да го запазим во веки веков“. Често цитирано и днес от фолклористите е изказаното от Йовчо Караиванов мнение, че „пеенето е свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика“.
Йовчо Караиванов е роден в сливенското с. Селиминово, в семейство на потомствени музиканти. Съдбата го отвежда в юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва успешно, но неудържимата любов към музиката променя житейските му планове. Повратен момент за него е 1 октомври 1949 г. - след успешно прослушване в Радио София, той участва със свои изпълнения в рубриката „Час за селото“.
Името на Йовчо Караиванов бързо се нарежда до известните по това време Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Вълкана Стоянова и др. Със стилния си репертоар привлича и творческото внимание на композиторите в жанра. За кратко (1951-52) е приет за солист на ДАНПТ с ръководител Филип Кутев, който аранжира за хор песните му „През гора вървяха“, „Донка на порти стоеше“, „Бойчо на Бойка думаше“ и др. През 50-те години на м. в. е поканен от Концертна дирекция да оглави група от народни певци, за да изнася концерти из цялата страна. С групата „Наша песен“ и по-късно създадената „Българска песен“, Йовчо Караиванов обикаля в различни краища повече от 15 години.
Във фонда на БНР е оставил повече от 250 записа – образци на тракийския изпълнителски стил. В последните си години именитият ни певец работи в редакция „Народна музика“ на БНР като водещ на предаването „Запели са, засвирили“, отговаряше и за текстовете на песните, които влизат във фонда. Изкуството му се радва на много следовници. Сред тях е Данислав Кехайов, който разказва за ценните уроци и завети, които е получил:
„Много се радвам, че говорим за Йовчо Караиванов - един от най-ярките представители на тракийската певческа школа. Щастлив съм, че съм един от неговите ученици, наред с имена като Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Динка Русева и др. От дете слушах неговите песни по радиото и от грамофонни плочи, обичах да ги пея. Когато се явих на конкурс в БНР на 1 април 1986 г. и ме одобриха да пея в ефира, Йовчо предложи да ми помага. От него съм се учил не само на тънкости в пеенето, но и как да се справям в нелекия път на народен изпълнител. Хората гледат крайния продукт и си казват: “Ехе, колко хубаво пеят“, но колко труд и лишения се крият зад това. Ние, артистите, сме от град на град - студени салони, умора, болен си, но хората те очакват да раздадеш най-хубавото от себе си. На всичко това ни учеше Йовчо".
Данислав Кехайов казва още, че да пише за Йовчо Караиванов е изключително удоволствие за него. Същото е било и за изпълнители като Борис Машалов и Костадин Гугов. Всички те присъстват в неговия докторат на тема „Мъжко народно пеене в България“.
"Йовчо е от певците, изминали пътя от селския мегдан до голямата сцена - продължава Данислав Кехайов. - Песните му грабваха нас, наследниците и ученици му, виждахме в неговата фигура мерилото за собствената си значимост, за избрания от нас път. Най-красивите песни, които съм изпял, ми бяха дадени от Йовчо Караиванов. Щастлив съм, че се докоснах до такава личност и бях част от творческата лаборатория на този народен изпълнител с култура, със сериозно познание на песенния фолклор. Отнасяше се творчески към всяка песен, сякаш я открива в момента. Държеше много не само на красивата мелодия, но и на текста. От него научих две основни неща - да пея, както пеят птичките - не защото някой ги слуша, а защото носят вътрешна душевна ведрина, както и да „разказвам“ народната песен.“
Групата Канела е позната отпреди години, но през 2022 г. формацията е обновена като състав и записва първата си песен "Фея". Последваха "Винаги", "Цветя" и "Пръстен", която присъстваше повече от месец в класацията БНР ТОП 20. В момента група..
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с..
Двама любими певци от различни поколения - Маргарита Хранова и Стефан Илчев - изпращат 2024 г. с нова съвместна песен, посветена на светлите..
"Коледен химн" е сред най-новите български песни, посветени на рождественските празници. Изпълнява я Георги Костадинов заедно с малките певци от..