„Народ, който не познава историята си, е обречен да я повтори“. Със сигурност на много от нас тези думи звучат като клише, но когато предстои да направим избор на кого да поверим развитието на страната ни през следващите 4 години, завръщането ни до 90-те години на миналия век би било особено полезно. За да успеем да разберем и приемем изборите, които прави българският гласоподавател на всички досегашни избори, трябва да имаме предвид промяната, която немалка част от имащите право на глас, преживяват в късната есен на 1989 година. Отпечатъкът, който оставя тя върху възгледите и надеждите им е незаличим:

„Повечето споделят, че в началото не са имали никаква подготовка, но са искали да има някаква промяна, тъй като 45 години са един немалък период, в който дотогавашният им живот е бил изчерпан – разказва Александър Коларов, автор на блога „Истории от прехода“. – Тези от тях, които са имали големи очаквания, са били разочаровани, онези, които са нямали никакви – също. Продължават да ги разделят обаче вижданията дали е било по-добре преди 1989 г., или сега. В това отношение консенсусът е невъзможен, но аз не се и стремя към такъв. Старая се да представя гледните точки, независимо от политическата им основа и вижданията за това кое е по-добре за държавата, както и какви да бъдем и към кое световно пространство да се причислим.“

Александър Коларов описва себе си като „дете на прехода“. За да открие отговори на въпросите за пътя, по който върви страната ни разговаря с десетки обикновени хора, но също така с лекари, юристи, политици и общественици. И неизменно задава въпроса: „Защо нещата не се случват така, както трябва?“.  

Най-честият отговор от политиците е, че управлявалите преди тях правели по същия начин. Отговор, който разубеждава немалко хора в България да бъдат катализатор на промените, които искат да видят, категоричен е Александър Коларов. И все пак, по думите му, „младите хора могат да направят информиран избор, защото не са глупави“. Но политиците също имат своята роля в този процес:

„Трябва да спрат да им говорят какво евентуално ще се случи, а какво конкретно ще сторят за дадения регион. Моето поколение не вярва на обещания. Ние сме консуматорско общество, което иска всичко да се случи веднага, а не след 10-15 или 20 години. Ако искат по някакъв начин да мотивират и ангажират младите хора, трябва да ни посочат конкретни решения за предстоящите 4 години.“

Като огромен плюс Александър отчита, че след протестите от лятото на 2020 г., достатъчно голяма критична маса от хора започна да се интересува какво става в България. Убеден е обаче, че този интерес трябва да продължи до изборите, а и след тях, макар и с други форми на контрол, които не е задължително да включват и протести. За Александър, задаването на въпроса „защо това се случи“, е конструктивен и удачен начин да бъде търсена отговорност от властта за нейните действия или бездействия.

Снимки: transitionstories.eu