След година, в която най-често използваната дума бе Covid-19, а ресорните министерства във всички сектори отделяха значителни средства за тяхната подкрепа, е време да опитаме да направим равносметка на изминалото време. Въпреки условния им характер, в интервю за БТА изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев, направи някои прогнози, по които можем да определим дали сценарият за излизане от кризата ще е по-скоро оптимистичен или песимистичен. Преди всичко обаче, трябва да разсеем представата, че у нас, а и в Европа, станахме свидетели на две припокриващи се кризи – финансова и пандемична.

„Кризата на короновируса „избута“ очакванията за поредната икономическа криза – посочи Ганев, защото: –  Отключвайки сериозни държавни разходи по плана на ЕС за възстановяване и устойчивост и останалите мерки на правителствата, както и с разхлабването на паричната политика, ние се намираме в различен свят от този в края на 2019 г., когато говорихме за синхронизирано забавяне на икономиките.“

На фона на други държави членки на ЕС обаче, страната ни е в сравнително добра кондиция. Според икономиста, средното свиване на икономиките на държавите от ЕС ще е около 6 - 7 процента за 2020 г., докато по последни неокончателни данни на Националния статистически институт (НСИ), БВП на България за 2020 г. намалява с 4,2 на сто спрямо 2019 г. Сходни на България са Естония, Латвия, някои от страните от Източна Европа.

Сред най-ефективните мерки, предприети от българското правителство в стремежа да бъде съхранена икономиката, Ганев посочи банковият мораториум заради намаляването на тежестта върху ликвидността и мярката 60/40 заради намаляването на гражданите, регистрирани в бюрата по труда.

Икономистът е по-скоро песимист за наличието на сектор или нишов сегмент от него, който е спечелил от пандемията през изминалата 2020 г. Тук вероятно могат да се причислят фармацевтичните компании, производителите на маски и дезинфектанти, както и веригите за домашни потреби и хранителни стоки. Но общата картина според Ганев сочи, че по-скоро всички са губещи.

„Частичното възстановяване на българската икономика е възможно да започне от тази година, но не бива да забравяме, че заради все още действащите антикризисни мерки, тя няма как да реализира пълния си потенциал“ – категоричен е анализаторът.

Друг фактор, който ще окаже влияние е степента и темпът, с който се ваксинира населението. При положителен сценарий през лятото ваксинационният процес в страната трябва да е напреднал много и така да посрещнем есента без притеснения от ново затваряне на икономиката. В такъв случай растежът ѝ би трябвало да е добър – около или над 3% за тази година. Така ще можем да започнем да наваксваме изгубеното време, с тенденция до 2022 г. ръстът на БВП да достигне 4-5%, каквато е и прогнозата на ЕК. Лошият сценарий би бил, ако през есента отново ще трябва да се въвеждат някакви мерки – заради бавна ваксинация, нови щамове или недобра ефективност на ваксините.

Колкото до това, какво ще бъде мястото на България в света след Covid-19 и доколко ще съумеем да се адаптираме към него, икономистът смята, че пандемията е катализатор, но не и основна причина за някои от вече започналите процеси в икономиката – преминаването към автоматизация и роботизация и превключването ѝ към такава с по-висока добавена стойност.

„Процесите на глобализация ще продължат, но България може да спечели от това. Тя е част от големия европейски пазар с конкурентните си заплати, потенциалните условия за инвестиции в индустрията, което би спестило разход на чужди фирми от Чехия или Германия, ако преместят дейността си у нас. Освен това, някои компании, които са се местили в трети страни – на Изток, сега биха предпочели отново да се преместят в рамките на ЕС, където стандартите са спазени, а веригите на доставки по-трудно се нарушават“ – заключава Петър Ганев от ИПИ.

Редактор: Йоан Колев