Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

10 март – Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството

Амалия Аронова: „В България нямаше разлика дали си българин или евреин“

Спасяването на българските евреи – безпрецедентен по мащаба си акт

Снимка: архив

„Мнозинството от българските евреи са бедни занаятчии или обикновени работници. Израсъл между гърци, арменци, турци и цигани, обикновеният българин не може да разбере борбата срещу евреите. Расовият проблем му е чужд.“ Така германският пълномощен министър в София по време на Втората световна война Адолф Хайнц Бекерле описва българската народопсихология. Вероятно това е ключът за разгадаване на феномена „Спасяване на българските евреи“.

Преди всичко това е безпрецедентен по мащаба си акт – България спасява над 48 хиляди души. Друг народ, спасил своите евреи по време на фашизма – датският, е изпратил близо 8 хиляди от тях в Швеция, а в Албания, в планините, са били укрити около 2 хиляди евреи. Другата особеност на българския феномен е, че спасението е станало на собствена територия. Затова в края на войната броят на евреите в България е по-голям, отколкото в началото й. 

Събитията

На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Седем дни по-късно тогавашният заместник-председател на парламента Димитър Пешев пише писмо срещу депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. Така, с намесата на политици, духовници и на обществеността, българските евреи са спасени.

Митрополит Стефан, Димитър Пешев и митрополит Кирил
Постоянна изложба в къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил разказва чрез оригинални вещи, снимки и факсимилета за събитията от март 1943 г. Днешните български историци, политици и общественици определят усилията за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война като един от най-величавите моменти в българската история от ХХ век.


Спасиш ли един човек, спасяваш цяла вселена, гласи стара юдейска максима. Амалия Аронова е една от спасените български еврейки. Живяла е в София, а през 1951 г. се преселва в Израел, където работи като лаборантка в болница.

Пред кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало Амалия разказва за годините на изселването си от София, прекарани в бургаското село Каменово. Тя си спомня, че жителите на селото загърбвали строгите правила спрямо интернираните от българската столица и приемали софийските евреи по-скоро като семейство на командирован специалист, отколкото като хора в изолация. А по онова време на интернираните не било позволено да живеят в български къщи, забранявало се да излизат на пазар повече от 2 часа и трябвало дори децата да носят жълта значка.


Живеехме в къща под наем, напълно като другите хора. Носеха ни хляб и разни подаръци. Какво ли нямаше… Хората не правеха никаква разлика между евреин и българин” – разказва жената, която днес е на хиляди километри от България:

„Искам да ви разкажа много интересен случай. Това беше след 9 септември 1944 г. Смени се властта и селото имаше нов кмет, избран от Отечествения фронт. Пристига вкъщи кметът на селото с някакъв чиновник. Носи един дълъг нож. Пита за татко: „Къде е докторът?”. Мама казва: „Той си почива“, а кметът: „Ако може да стане и да си облече сакото“ … На сакото имаше жълта значка. Мама отиде да каже на баща ми и той сложи сакото. Тогава кметът се приближи към татко. Отряза с ножа значката. Хвърли я и каза: „Сега вие сте равноправни граждани на България”.

Продължавайки пътуването в спомените си, Амалия Аронова споделя, че нейните съученици също се държали много добре с нея.

„В селото ходех без значка. Преди изселването живеехме в София. На партера живееха арменци, на първия етаж – евреи (т.е. ние) и над нас – българи. Като заминавахме за това село Каменово, трябваше да раздадем нещата, които имахме вкъщи, на арменците и на българите. И, разбира се, ние не очаквахме, че ще се върнем. Когато през есента на 1944 г. се върнахме, всичко ни беше върнато. Казаха: „Това са ваши неща и те ви принадлежат“. Мога да им кажа имената. Арменците се казваха Симпадови. Имаха фабрика за печки, а българите – Георгиеви. Те бяха от семейството на висш чиновник в Народната банка.”

Стотици са историите за проявено състрадание, човещина и подкрепа, разказани от спасените български евреи и техните наследници през годините. А връзката им с България остава жива, защото тя е част от тяхната житейска Вселена.

За Радио България от Тел Авив Феня и Искра Декало

Снимки: архив и digital-culture.eu


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

От ЦИК уточниха, че 21 гласа не стигат на "Величие" за влизане в парламента

21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева. ЦИК обяви окончателното разпределение на мандатите в 51-ия парламент "В ЦИК бюлетини не..

публикувано на 31.10.24 в 10:51

Производителите на етерични масла в България обсъждат пътя към устойчиво развитие

Третата национална среща на производителите на етерични масла в България ще се проведе днес в столичния Интер Експо Център. Организатор на форума е Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България", предаде БТА. Заетите в..

публикувано на 31.10.24 в 06:15

Петиция настоява за обявяването на първия морски резерват в България

На 31 октомври отбелязваме Международния ден на Черно море. Целта му е да обърне общественото внимание към проблемите на морето и начините за неговото опазване, да се осигури по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието..

публикувано на 31.10.24 в 06:05