Вятър в клоните, птича песен, дъждовни капки и пукащи стъкла от разбити прозорци – това е звуковата картина на призрачните села на България. В района на старопланинския град Трявна има около 100-тина стари села и махали с общо население от около 1000 души. Някои са с по един или двама жители, други обаче отдавна са изоставени, а рухналите им къщи са превзети от трънаци и бурени, като в приказка на братя Грим. Но един музикант решава да запише диханието на заличените села и да го превърне в … музика, за да съживи миналото.
Мирян Колев живее в Трявна, занимава се с експериментална музика, прави колаборации с визуални артисти и пътува на турнета по света. Но през последната година коронавирусът го принуждава да си остане у дома. Така се ражда нестандартният му проект. Мирян започва да обикаля района на старопланинския град и открива истински съкровища. „Само на 10 км от града има много села, трудно можеш да ги откриеш, защото дори няма път до тях. Те са напълно изоставени и вече са част от гората, обяснява музикантът. В началото той ги снима, но после решава да ги превърне в музика, като записва звуците от разпадащите се постройки. Резултатът е албумът „Призрачни села“.
„От една страна можеш да си представиш как преди години там е имало живот. Дори на някои места сякаш хората внезапно са си тръгнали, зарязвайки в бързината чиниите с приборите на масата. И виждаш как животът се е отдръпнал от тези места. Но от друга страна, гората ги поглъща и си мисля, че това е напълно естествен процес, защото е част от кръговрата на природата. Тя просто си взима своето обратно“ – казва Мирян Колев.
До момента музикантът е записал звуци от 10-на обезлюдени села около Трявна. Обяснява, че повечето от тях са с по няколко къщи и че са били основани през Османското владичество от хора, които са вдигали въстания срещу нашественика и са били преследвани от властта. Затова те се укривали в планината на трудно достъпни места, заедно със семействата си и основали тези махали.
Проектът на Мирян обаче ще остане, за да ни напомня колко сме уязвими и преходни на тази Земя.
Историята винаги се нуждае от добри разказвачи. Херодот е обявен за баща на историята, не просто защото пише първата история, а защото първи е чел своите текстове публично в Одеона на Атина. Има два вида историци. Едните цял живот изследват определена..
Филмът "Безветрие"/Windless/ на българския режисьор Павел Веснаков влиза в селекцията на започващия днес кинофестивал в Карлови Вари. Копродукцията на България и Италия е част от състезателна програма Proxima, която показва филми на автори от..
Днес отбелязваме Деня на българския фолклор. Той е обявен през 2019 г. от Министерството на културата по идея на фолклорния ансамбъл „Чинари“ с подкрепата на "Мистерията на българските гласове", перкусиониста Стоян Янкулов - Стунджи, "101 каба гайди" и..
Историята винаги се нуждае от добри разказвачи. Херодот е обявен за баща на историята, не просто защото пише първата история, а защото първи е чел..