На предстоящия парламентарен вот се очаква близо 200 хил. българи да застанат пред избирателните урни в чужбина. Голяма част от тях обаче няма да успеят да упражнят конституцинното си право на глас заради законодателно ограничение.
Въведеното през 2016 г. правило да се разкриват до 35 избирателни секции във всяка страна извън Европейския съюз ще накърни правата на българите най-вече във Великобритания, Турция и Съединените щати. Лишени от право на глас ще останат хиляди сънародници, още повече че на изборите се очаква рекорден вот зад граница. Мнозина от живеещите в чужбина българи вече се подписаха под петиция с предложение да отпадне ограничението за броя на секциите, но въпреки совалките до всички парламентарно представени сили, нито един депутат не внесе поправката в Изборния кодекс, въпреки правото си на законодателна инициатива.
“Бариерата преследва идеологическа цел и цели да ограничи правото на глас на сънародниците ни в Турция – казва Димитър Иванов, глобален координатор на Мрежата на българските изборни доброволци по света.”
Само във Великобритания, където са подадени заявления за 75 изборни секции, ще бъдат ощетени повече от половината изразили желание да гласуват, тъй като няма да имат физическа възможност да отидат до секциите, поради тяхната отдалеченост. В Лондон например се очакват 25 хил. гласоподаватели, но 14 хиляди от тях няма да имат шанс да пуснат бюлетината си, защото ще бъдат разкрити само 14 места за гласуване - всяко с капацитет от 800 души, при 22 през 2017 г. “Имаме огромно концентриране на избиратели и това са реални рискове да се създадат безредици в центъра на столицата на Великобритания”, коментира по този повод Димитър Иванов.
Друга пречка пред гласоподавателите зад граница ще бъдат ограниченията, поставени от отделните държави във връзка с епидемията от коронавирус, както и празнуването на Великден в редица страни.
“Много държави запитаха защо България провежда присъствени избори, а не се гласува по пощата или дистанционно – казва още Димитър Иванов. – Станахме за смях с желанието си да прилагаме този начин на гласуване в условията на епидемия. Нежеланието на политическите фактори да променят каквото и да било, за да интегрират 1,5 млн. български граждани – било то в изборното законодателство или по друг начин, е израз на голямо недоверие и невъзможност на политическата класа да общува с тези граждани. Защото ние не се държим както гражданите в България и имаме по-високи претенции, тъй като виждаме как функционират най-добрите държави по света.”
В клип, заснет пред Постоянното представителство на България в ЕС в Брюксел, българите зад граница заявяват, че предстоящите избори ще бъдат исторически, както историческа ще бъде и активността. Много млади сънародници, живеещи зад граница, през лятото, по време на антиправителствените протести, за първи път се политизираха и поставиха своите искания. “Но тъй като не бяха чути, това доведе до съвсем искрен гняв и желание за реванш на гражданското общество спрямо политическата класа”, заявява Димитър Иванов. По думите му българите зад граница нямат и един депутат, който да се чувства избран от общностите по света и отговорен пред тях, тъй като по закон няма избирателен район „Чужбина“. Въпреки това, сънародниците ни зад граница са изключително активни в подаването на заявление за гласуване на 4 април. По данни на Централната избирателна комисия, към момента те надвишават 77 100, т.е. почти двойно спрямо предходните избори, когато са били малко над 45 хиляди. Срокът за подаване на електронни заявления за гласуване в чужбина изтича в 24.00 часа българско време на 9 март. Досега най-много заявки за участие в изборите са изпратени от Турция (18270), Великобритания (14300) и Германия (11496). Очаква се на 13 март да стане ясно в кои населени места извън България ще има избирателни секции.
“Политическият пъзел ще се пренарежда с времето и ние бихме искали да ускорим този процес – казва Димитър Иванов. – Да минем през болезнената фаза колкото се може по-бързо, защото имаме нужда от ускорено развитие, от истински резултати, а не постигнати чрез усвоени средства от европрограмите. Очакваме да видим в програмите на партиите конкретни мерки за мобилизиране на човешкия потенциал, важна част от който сме и ние, българите в чужбина. Ако обаче тези мерки са свързани със структури като Държавната агенция за българите в чужбина или външното ни министерство, това ще бъде индикатор, че партиите въобще не са разбрали как може да се мобилизира този потенциал”, категоричен е Димитър Иванов.
Снимки: БГНЕС, архив, личен архив
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..
Десетки хиляди са българите, които живеят в Аржентина. За съжаление точна статистика за техния брой не е правена, но според различни източници те варират от 50 000 до 150 000 души. Част от тях са емигранти от новата вълна, заселили се там след..
Българи, които днес са в Сърбия - гласуват в секциите в Босилеград и Цариброд, казаха за БНР ангажираните с вота от другата страна на границата, предава кореспондентът на БНР в Кюстендил Кирил Фалин. До 15 часа в Цариброд са гласували над 300 души,..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..