В православния календар Неделя месопустна се отбелязва осем седмици преди Великден, винаги в неделя. Денят се нарича и Месни Заговезни, заради традиционната вечеря с месни ястия, след която до края на Великия пост месо не се яде. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
По традиция, малко преди вечерята на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Седмицата след Неделя месопустна се нарича Сирница, защото до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, могат да се ядат млечни продукти и яйца.
През тази година Великият пост започва на 15 март, понеделник, след Сирни заговезни - на 14 март.
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест,..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено бдение. Стотици миряни се събраха в катедралата "Свети Александър Невски" в София, където патриарх..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...