Март е, и със съживяването на природата сякаш и ние се пробуждаме за красивото, опитваме да го вплетем във всеки аспект на ежедневието си. В миналото българката оползотворявала зимния период, за да създава красота, бродирайки ризи, покривки или пък оплитайки изкусни дантели.
Използвали са памучни или копринени конци: колкото по-тънък е конецът, толкова е по-фина дантелата. Изящно изработена, тя е украсявала ръкавите, пазвите, кърпите за глава на българката.
И в днешните модерни времена дантелата е приложима в бита ни – с нея се украсяват не само дрехи, но и салфетки, спално бельо и шалове, изработват се покривки за легло и маса, различни аксесоари и бижута, дори цели картини.
В България са разпространени два типа дантела – калоферска и шита дантела „кене“, казва майсторката Ани Йовева. Каква е разликата между тях - ще разберете от публикацията „Изкуството на дантелата все още пази неразкрити тайни“.
През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подбалканският град Калофер бил опожарен и оставен в разруха, а дантелата се превърнала в основно средство за препитание. Затова започнали да наричат ръкоделието „бялата магия“. За традициите в изработката на традиционната калоферска дантела, която се появява у нас в края на XIX век разказваме в „Калоферската дантела символизира волята на народа ни да оцелее в трудни времена“, още един интересен материал за това майсторство от колекцията на Радио България.
Редактор: Елена Каркаланова
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..