В деня преди Месни заговезни, православните българи почитат паметта на своите любими покойници. Това е един от специално отредените дни, които църквата ни е определила да си спомняме за душите на всички починали. Те винаги се падат в съботния ден, по примера на Христос, който бил на този ден с тялото Си в гроба.
Богослуженията в храмовете са заупокойни, а след тях се извършват общи панихиди с трапези, на които освен задължителните погача, вино и жито, се слагат и любимите ястия на покойника. После свещениците прекадяват с тамян храната, в израз на чистата молитва за спасението на душата и произнасят имената на покойниците, записани преди службата. След молитвата, присъстващите раздават храната помежду си с думите „Бог да прости”.
Извън храма, хоратадаватсъщо на близки и познати хляб и жито, символ на безсмъртието, а също и дребни сладки, за да е лек задгробният живот на починалия. Това подаване на храната се нарича още милостиня.
В този ден близките на починалите посещават гробовете им, почистват ги и засаждат се цветя, които припомнят добродетелите на покойника. После върху пръстта преливат червено вино, символ на Христовата кръв и запалват църковна свещ, в знак на почит и вяра в безсмъртието на душата.
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..