В деня преди Месни заговезни, православните българи почитат паметта на своите любими покойници. Това е един от специално отредените дни, които църквата ни е определила да си спомняме за душите на всички починали. Те винаги се падат в съботния ден, по примера на Христос, който бил на този ден с тялото Си в гроба. 

Богослуженията в храмовете са заупокойни, а след тях се извършват общи панихиди с трапези, на които освен задължителните погача, вино и жито, се слагат и любимите ястия на покойника. После свещениците прекадяват с тамян храната, в израз на чистата молитва за спасението на душата и произнасят имената на покойниците, записани преди службата. След молитвата, присъстващите раздават храната помежду  си с думите „Бог да прости”. 

Извън храма, хоратадаватсъщо на близки и познати хляб и жито, символ на безсмъртието, а също и дребни сладки, за да е лек задгробният живот на починалия. Това подаване на храната се нарича още милостиня. 

В този ден близките на починалите посещават гробовете им, почистват ги и засаждат се цветя, които припомнят добродетелите на покойника. После върху пръстта преливат червено вино, символ на Христовата кръв и запалват църковна свещ, в знак на почит и вяра в безсмъртието на душата.