Днес е крайният срок, в който партиите и коалициите, регистрирани за участие в предстоящите избори, трябва да представят на Районните избирателни комисии листите с кандидатите за народни представители. Дали българите ще успеят да съзрат в тях личностите, които в максимална степен изразяват виждането им за бъдещето на страната – предстои да разберем. Това ще проличи в най-голяма степен от избирателната активност на 4 април.

Екзотиката в предстоящите избори ще бъде на поносими нива, прогнозира в ефира на програма „Хоризонт“ на БНР политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов. „Не усещам разговор по съдържание. Ще се залага отново на опаковката и на сърдитите погледи, на размахването на пръст и на градене на образ на отрицанието на твоя опонент. Не твоето съдържание ще бъде водещо в кампанията, а това какво другите не казват и няма да направят“ – това очаква Стефанов от предизборната кампания, която официално стартира на 5 март.По думите му бъдещият парламент ще бъде като пачуърк или „шарено родопско одеяло с всички цветове, с 5-6-7 партии. Всички ще ни се усмихват цветно, но да видим как ще се състави мнозинство“.

След изборите, макар и трудно, правителство ще бъде съставено, категоричен е политологът Милен Любенов. Важното обаче е, че то ще се превърне в своеобразен лакмус за това доколко опозицията е реален изразител на протестните настроения в обществото:

„Тепърва ще видим програмите на партиите, кандидати за властта, но важни са няколко неща. На първо място е как ще излезем от икономическата ситуация, след изборите – обясни Любенов и допълни: – Темите, свързани с върховенството на правото, завладяната държава и промяната на този модел на управление също са важни и за тях също трябва да се говори.“

Нещо повече – те трябва да се превърнат в основна тема за извънпарламентарната опозиция, за да съумее да привлече по-широк кръг от избиратели, недоволни от начина, по който се управлява страната до момента.

Що се отнася до избирателната активност, една прогноза за около 3 милиона гласоподаватели в изборния ден е твърде оптимистична.

Затова има ред причини – заяви в интервю за БНР социологът Юлий Павлов. – Първа от тях е Covid-кризата, която представлява известна заплаха, дори във вида, в който е в момента. Това е психологически фактор. По-сериозната причина обаче е, че ние отдавна и при пикове, и спадове на тази здравна криза, забелязваме едно слабо желание за гласуване на предстоящите избори. Обясняваме си го с факта, че повечето от кандидатите, между които да избираме, са стари лица.

В това отношение, предстоящите избори не са изключение, тъй като сред кандидатите присъства само едно ново за политиката, но не и за обществото лице (това на бившия шоумен Слави Трифонов- бел.ред.).“

Павлов обаче е убеден, че, с цената на един или друг компромис, правителство ще бъде съставено. Причината е, че нито една от партиите, няма интерес, а и ресурс, за провеждането на предсрочни избори едва няколко месеца след тези на 4 април.

Социологът Андрей Райчев също застъпва тезата за възможно успешно формиране на необходимото мнозинство за съставяне на правителство. Като водещ мотив той изтъква желанието да не бъде допуснат служебен кабинет, назначен от президента.

„Настоящите управляващи от ГЕРБ ще се решат да направят формулата, която правят вече три пъти – те плюс някой, за да направят мнозинство. Въпреки това, тя ми се вижда изчерпана и вероятно ще се насочат към експертно правителство. За тях са важни президентските избори и съставянето на една изгодна коалиция ще бъде главната им цел“.

Редактор: Йоан Колев /по интервюта на БНР-Хоризонт/

Снимки: Виолета Ашикова, БНР, личен архив, БГНЕС, Ани Петрова