Наскоро отминалият месец февруари беше специален за екипа на Радио България. Отбелязахме 85 години от началото на чуждоезиковите програми на Българското национално радио.
Внушителната годишнина ни провокира, освен да разкажем за историята на уникалната българска медия, и да ви запознаем с личностите, които са били част от нея през годините, а и сега. И както ще прочетете в много от публикациите, стимул и вдъхновение през цялото време е обратната връзка – писмата, които редакциите на Радио България получават от своята вярна аудитория.
Писмото, което пристигна до нас от най-далече тези дни, е от Индия. Поздравления за 85-годишнината от първите излъчвания за чужбина на БНР изпрати Шивенду Пол:
„Аз съм от Западен Бенгал, Индия, и съм слушател и уеб-ползвател на Радио България. Прочетох много информации за първите емисии на българското радио към аудиторията в чужбина, започнали на 16 февруари 1936 г. По повод Световния ден на радиото –13 февруари, направихме среща на няколко поколения радиослушатели, подредихме DX и филателна изложба, откъдето ви изпращам и няколко снимки – с обич за Радио България.“
Виктория Влаховска, директор на българското училище в Рединг, Великобритания: „Честит рожден ден на Радио България. Радвайте ни още дълги години с превъзходни журналистически материали. Благодарим, че Ви има!“
Петя Илиева от София: „Честит празник! Продължавайте все така! Грамотни, интелигентни, интересни и добре направени предавания като в Радио България не се срещат често. Хората имат нужда от вас.“
Небибе Рамадан от с. Момина сълза, Момчилградско: „Скъпо Радио! Спомням си деня, в който баща ми купи радио и го донесе вкъщи. Сложихме го на най-хубавото място в къщата ни, идваха съседи и слушахме заедно. И така вече повече от 50 години. Днес аз слушам всяко ваше предаване, говорите за политика, култура, народно творчество, за живота в страната ни. За нас сте прозорец към света, защото и моите деца решиха да тръгнат на гурбет. Чрез вас аз имам връзка с тях, понякога заедно слушаме предаванията ви, те в Белгия, аз тук, на село….“
Даринка Петрушева, учител: „Ние, децата от 4-г клас на СУ "Вела Благоева" от Велико Търново, искрено Ви ценим и обичаме!“
Читалище „Изгрев“, с. Баничан: „Честит празник! Бъдете здрави, работете със същия ентусиазъм и професионализъм! Нека не спира устремът Ви към успехи и нови висоти за българщината, българските деца и техния по-добър свят утре! За много години, чист многоезичен ефир!“
Ето и редове от писмото на Щефан Мертенс от Германия: „Мила немска редакция на Радио България, и ние празнуваме с Вас. Защото се радваме, че Ви има. Защото се радваме, че все още Ви има. Защото ни бомбардирахте с фойерверк от материали за юбилея... Благодаря Ви за обстойната информация за много от проблемите във Вашата страна: това ми помага по-добре да разбера много неща. Сърдечно Ви благодаря за Вашата работа – бърза и надеждна, както обичаме! Останете здрави!“
До албанската ни редакция пристигна съобщение от Башким Ламай, жител на Тирана, Албания: „През октомври 1958 г. бях настанен в болница в Момин проход в България. Претърпях три операции и в резултат на тях оцелях. Бих искал чрез вас да изкажа своята признателност на персонала и на българската държава. Ако е възможно, обявете посланието ми публично в приятелска България.“
„От младежките си години ви слушам. Особено сега, в условията на пандемията, ни подавате различна и полезна информация, всички съседи около мен ви слушат. Добре, че ви има!” Световния ден на радиото –13 февруари пише Кямил Мехмедов от гр. Кърджали, който слуша предаванията ни на турски език.
„Уважаеми дами и господа, Като немски пенсионер, който сега живее в България искам да Ви благодаря за информациите на немски. Такива не навсякъде има и това беше една от причините да избера България като нова родина. Пожелавам Ви и занапред да изпитвате радост в работата си. Сърдечни поздрави и останете със здраве“, пише до колегите от немска редакция г-н Харалд Лайзер.
76-годишната Хедие Мехмедова от с. Искра, Силистренско, ни пише писмата, а съседката й Виждан Халилова ги фотографира и ни ги изпраща като снимков материал, за да може писмото да пристигне навреме. „Слушам ви и ви се радвам, с нетърпение чакам часа, в който ще започне предаването – пише в последното си писмо баба Хедие. – Освен новините и важните неща, търсите и откривате песни от архива ви, които от години не са видели бял свят, тези песни ме връщат в моята младост. Понякога се радвам, а понякога плача, когато ги слушам. Всеки ден се моля за вас. Пазете се от коронавируса и продължавайте все така.”
Костандин Луци от Албания, почитател и изследовател на българската култура и история, ни пише: „Изучавал съм историята на българските държави. Пристрастен съм към културата и историята на българския народ,наследството му на Балканите и извън него. Лична страст…Това е един от народите, които са дали повече на Европа, отколкото може да се мисли. В района, в който работя, има много български топоними. Той показва присъствието на българи там и в Албания. Имам и много български приятели в Албания и България…“
Ласкаво, но и задължаващо звучи признанието на Дзан Хаджиу, който ни благодари за актуалната и навременна информация за България с думите, че сме „по-полезни, отколкото посолството в Албания“.
Може би това провокира и вярата, че медията ни може да съдейства за разрешаването на редица несгоди, свързани за живота на българите в Албания - лоши пътища, проблеми с електрозахранването и водата, процедурите по издаване на българско гражданство, възможностите за изучаване на български език и пр. Все теми, по които сме работили и предстои да го правим и в бъдеще с убеждението, че сме полезни и обогатяваме познанията за България на аудиторията ни по целия свят.
Очакваме писмата Ви!
Съставил: Елена КаркалановаНакъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас? - за всичко това ще говорим в "България днес" на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от първия свободен митинг в страната ни преди 35 години и днешните искания на гражданското общество?..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и Методий" в Париж и "Надежда" в градовете Сен Назер и Рен. Доц. Спас Ташев от БАН ще ни каже в кои..