Магията, при която от гореща полутечна маса се получава ефирен стъклен предмет, може да плени всеки. И макар технологията на обработка на стъклото да е позната от хилядолетия, и днес младите учени и творци се потапят в необятното ѝ пространство, за да изучават традициите, но и да търсят нови форми за работа с материята.
Стъклото е природен материал на базата на силициев диоксид, кварцов пясък, калцирана сода и вар. От аморфно вещество, под въздействието на топлинна обработка и докато е с консистенцията на течен пчелен мед, то се набира на инструмент от неръждаема стомана – т.нар. пипа, и се издухва през него. Така, с помощта на човешкия дъх придобива желаната форма:
„Спомням си първия път, когато видях самия процес на издухване на стъклото от един изключителен италиански майстор – разказва Лилия Пангелова, която се занимава с гореща обработка и археология на стъклото. – Това, което ме изуми и ме свърза с този тип работа е живата му натура. От пясък то може да се превърне в нещо движещо се и в същото време прозрачно. Хем светлината се пречупва през него и в същото време е солидно тяло, на което въображението може да придава желаната форма. Това ме вдъхнови. То е топло като човешкото тяло, излъчва енергия и го възприемам като нещо магическо.“
Лилия Пангелова живее и работи в Малта. Изучавала е дизайн на порцелан, керамика и стъкло в София и Истанбул. В момента прави магистратура по образование и изследване на изкуството в Университета на Малта. Смята, че това ще ѝ позволи да предава занаята и да отваря очите и на други хора за красотата на стъклото.
Вдъхновението на Лилия Пангелова стига дотам, че тя започва да изследва стъклото и от гледна точка на археологията. В Малта попада в екипите на два проекта за възстановка на антични пещи и техники за обработка на стъкло от римския период. Това ѝ дава възможност да се докосне до оригинални експонати, да ги датира и да даде информация как са били обработени:
„Всичко в крайна сметка е свързано и искам почеркът ми да е насочен към уважение към природата, материалите. Да се огледаме и да видим какво има около нас – да го оценим и да го използваме, за да творим и да бъдем полезни на всички останали. Археологията на стъклото ме учи именно на това – да уважавам миналото, да се вдъхновявам и да продължа започнатото преди мен. Смятам, че всеки един човек е наследник на една култура, традиции, затова е добре да знаем какво се случва по тези земи.“
Същото силно привличане към крехката материя изпитва и художничката Деница Тодорова, която преди година, заедно с Лилия Пангелова, беше сред номинираните за Националната награда за млад талант в изкуството и науката на дарителския фонд „13 века България“.
Избира стъклото за предмет на изкуството си, тъй като съзира „в този необикновен материал енергия, която граничи със сакралното“. Това ѝ дава възможност да изрази сетивността си, съчетавайки похватите на живописта и скулптурата.
„Видях материала по по-различен начин и бях впечатлена от скулптурните му възможности – пояснява Деница. – Така се насочих към изследването му като триизмерна форма. Вдъхнови ме възможността му да се превръща от елитарно в художествено произведение – да приема форма, цвят, графични ефекти, живописни ефекти като един индивидуален, самостоен продукт на изкуството.“
Няма как да бъдеш добър в това, което правиш, ако не отдаваш внимание на събитията около теб, твърди Деница. Това я кара да се впусне в изследване на художествените форми на стъклото, не само във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където наскоро направи докторантура, но и да специализира извън България, да участва активно в международни и национални изложби, пленери и фестивали.
Снимки и видео: fund13veka.bg
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..