Траките обичали да пият гъсто вино с ясно изразен плодов аромат и далечен послевкус на … пчелен восък. Можем ли, подобно на Джурасик парк, да се върнем в зората на човечеството с помощта на … ДНК и да влезем, макар и за миг, в кожата на нашите предци? Една варненска винарска изба предлага пътешествие във времето чрез възкресен сорт грозде от времето на …Омировата „Илиада“.
Това не е закачка или евтин рекламен трик, а плод на поредица от археологически и химически изследвания и експерименти, продължили повече от 14 години. Варненският лозар Атанас Карагеоргиев вече е патентовал своята разработка и от няколко дни е пуснал експериментално на пазара първите бутилки вино, запечатали 3 000 години история.
Всичко започва като на шега. По време на разходка в древното тракийско светилище Татул в Родопите, Карагеоргиев, заедно с приятеля му Павел Петков /бивш директор на Кърджалийския исторически музей/ се натъкват на странен малък стрък с червени чепки грозде. Приятелите решават да го изпратят в Агробиоинститута в София за ДНК проба. Резултатите са изумителни и недвусмислено потвърждават предположението, че сортът е с много древен произход, типичен за условията по нашите земи преди 3000 години.
Това е началото на едно дълго пътешествие, наситено с неуморен труд, креативност, надежди и сблъсъци с бюрокрацията. След много перипетии, Карагеоргиев успява да размножи дивата лозичка и да засади 50 декара от древния сорт по стари технологии. Междувременно кандидатства с проект пред Фонд „Земеделие“, но не успява да внесе навреме банковата гаранция и чиновниците отхвърлят проекта му на стойност 105 хиляди лв. „Нормално е в рамките на 2 месеца една банка, когато е натоварена, да не успее да ти издаде гаранция“ – негодува лозарят и добавя, че документацията му е напълно изрядна и отговаря на всички бюрократични изисквания на институциите.
„Въпреки всичко сортът е конкурентноспособен, той е устойчив на болести и неприятели, дава много добър добив. Виното е нещо средно между Гъмза и Мавруд, но това е нормално защото, подобно на тях, и то е древен български сорт. Има наситен плодов аромат на вишна, череша, с приятен послевкус и дава 22-24 захарни градуса. Така че това е един благодатен сорт, който ще продължа да размножавам“ – категоричен е Карагеоргиев.
Траките се славели като най-изкусните винари в древността. Затова варненският предприемач посещава археологически обекти из цялата страна, консултира се с изследователи и подробно проучва старите тракийски технологии. За целта виното му отлежава в теракотени делви.
„По същия начин делвите са закопани в земята и в тях омачканото грозде с извадените чепки, се слага да ферментира и не се пипа до февруари, –разказва той. – Ако трябва изцяло да се спазва технологията, каквато предполагаме че е била преди 3000 години, най-вероятно делвите са били импрегнирани с пчелен восък. Защото ако делвата не е достатъчно дебела, тя играе ролята на керамичен филтър и пропуска течността. Затова аз ги импрегнирам с пчелен восък, което допълва плодовия вкус с послевкус на пчелен восък.“
На този етап варненската изба предлага ограничени количества тракийско вино в керамични съдове. „Ако бях получил подкрепата на Фонд „Земеделие“, до една година щях вече да съм създал т.нар. теракотена винарна, по подобие на такива в Италия и Франция “, не крие разочарованието си Карагеоргиев и добавя, че въпреки всичко не се отказва от мечтите си:
„Това коства 14 години от живота ми - да докажеш нещо, да го размножиш и да го дадеш в ръцете на българите, за да видят че когато Франция не я е имало още като държава, по нашите земи са правили такова вино. И е нормално да се гордеем с това“- каза в заключение Атанас Карагеоргиев.
Снимки: Атанас Карагеоргиев, БТА
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..