Българската редакция на Радио България е онази, която заедно с репортерите от някогашната Централна информационна служба, дълги години е отговорна за създаването на значителна част от материалите, служещи като визитна картичка за страната ни пред Европа и света.

Силвия Николова е в сърцето на тази редакция в продължение на десетилетия. Определя работата си в Радио България като призвание, време, за което пази много спомени. Започва своя професионален път в БНР през 1980 година като преводач-говорител, редактор и старши редактор в арабска редакция. Продължава работа в Радио България и след първото закриване на редакцията през 1989 г., когато тогавашното ръководство ѝ предоставя нова възможност:

„Вътрешен конкурс пак в Радио България– спомня си Силвия. – Създаваше се една нова и голяма редакция - за българите в чужбина. Програмите се правеха на запис и бяха с продължителност 3-4 часа дневно, а всеки един от нас се специализираше в определена област. Моята беше туризмът. Малко по-късно преминахме и към предавания „на живо“. Програмите ни имаха своята актуална и тематична част – за живота на българите по света и за актуалните въпроси от България.”

Силвия си спомня с любов и първия актуален блок за деня - сутрешният, започвал винаги точно в 7:00 сутринта: „Такъв актуален блок имаше и по обед, и вечер. Всичко, което репортерите от българска редакция успяваха да намерят като интересно и важно за българите по света, влизаше в „Денят“”.

Силвия Николова си спомня и добрия синхрон в работата между колегите от някогашната българска редакция. В най-голяма степен тя се е опирала на журналисти като Елена Каркаланова и Мая Пеловска, които ѝ помагали с контакти и идеи за нови разработки. Поддържането на активни връзки с българските общности зад граница е важна част от работата на Силвия по това време и добре си спомня човека, на когото дължи първите си контакти с нашите сънародници:

„Титуляр, отговарящ за българските общности в чужбина, беше Галя Сирийска. В началото, когато тя ме взе под крилото си, бях малко уплашена. Не познавах много хора от общностите ни зад граница и първите ми запознанства с тях станаха чрез Държавната агенция за българите в чужбина. Мога обаче да кажа, че нямам нито едно отказано интервю, а сънародниците ни имаха позиция по всеки въпрос“.

Интересът към създаваната програма на Радио България е бил изключително голям, като често, заради спецификата на българската диаспора, са се произвеждали специални програми и на други езици, освен на български. 

„Българите по света - както старите общности, така и новата имиграция, ни слушаха – обяснява Силвия Николова. – Например в Солун, където програмата ни се чуваше много добре на средни вълни, българите успяваха да слушат „Денят“ и да се информират. Същото беше и в Испания – нашенците там поискаха да направим специално предаване за тях. Но сме захранвали с програми и нашите колеги в Аржентина. За тях изпращахме предаванията си на испански и български език, тъй като много от родените в Аржентина наши сънародници не знаеха добре езика ни. Много любопитни бяха и срещите с колеги от българските медии по света, защото те ни позволяваха да навлезем дълбоко в проблемите на диаспората. Така се обучавахме и по какъв начин да изработваме предаванията си за хората извън България, за да бъдат те полезни за тях.“

Сериозен индикатор за интереса към програмите на Радио България през всичките тези години е и обратната връзка, която всеки един езиков екип получавал. Така например, благодарение на слушателските писма колегите научили, че на много места в арабските страни били изградени специални клубове за слушане на Радио България. От аудиторията там се получавали по около 100 писма дневно, на всяко от което колегите отговаряли лично, в знак на уважение. 

И днес, години по-късно, Силвия Николова не спира да вярва, че Радио България е истинско богатство за Българското национално радио – заради мисията да представя страната ни на толкова много езици.