Популацията на водолюбивите птици зависи от състоянието на местата където те зимуват, голяма част са в рамките на екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни броят на някои световно застрашени видове продължава да намалява, поставяйки ги под реален риск от изчезване. Причина за това е замърсяването на влажните зони, но не само.

Изсушаването, замърсяването и инвестиционните интереси са сред основните фактори, които влияят на влажните зони, коментира за БНР- Варна Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/.

Ако сте имали възможност да летувате в района на северното българско Черноморие, нама как да не сте се любували на колониите от голям корморан, предмет на опазване в Дуранкулашкото езеро.

Оказва се обаче, че човекът е сериозна заплаха този защитен вид. При мониторинг на водолюбиви птици в района, през пролетта на 2020 година екип на природозащитната организация установи, че дървета, където гнездяха 180 двойки големи корморана, са изсечени в разгара на гнездовия сезон за този вид. В резултат на сечта са били унищожени гнездата, стотици яйца в напреднал стадий на инкубация и вече излюпени малки.

Човешката дейност унищожи гнездовата колония на големите корморани в района на Дуранкулашкото езеро, след като дърветата, където птиците гнездяха, бяха изсечени. Територията се намира на самия бряг на водоема и към нея има интереси за урбанизиране, обясни Ирина Матеева:

„Собственикът беше решил да си изсече гората без да го интересува, че там има гнездяща колония – яйца, гнезда и малки. Кормораните се преместиха на един остров с някаква дървесно-храстова растителност, но следващата година няма да могат да използват този остров, което означава, че в района на Дуранкулашкото езеро кормораните са в жилищна криза. Трябва да си намерят по-спокойно и стабилно място, където да отглеждат малките си.“

Матеева припомни, че 50 декара сухи треви и храсти изгоряха преди година в района на защитената местност „Орловото блато“ край Дуранкулашкото езеро. Причините за пожара и до днес не са изяснени. Известно е заявеното инвестиционно намерение за изграждане на рибарник за интензивно риборазвъждане, което според природозащитника би създало проблеми за района. 

„За щастие не беше през гнездовия период, но когато изгори тръстиката, липсва покритие за водолюбивите птици - къде да се скрият от хищници. Тук е важно да отбележа и палежа на тръстиките на Шабленското езеро година по-рано. В този период горяха и други влажни зони в страната – бившето Стралджанско блато, Драгоманското блато край София. Повечето от влажните зони са и защитени територии, затова апелирам към хората да не предизвикват пожари, защото са много ценни за биоразнообразието - с птиците и други животни. Освен това са и територии, от които черпим вода за напояване или питейни нужди, затова не е добре да бъдат опожарявани.“