По инициатива на ООН от 2011 година насам първата седмица на месец февруари се отбелязва като Световна седмица на хармония между религиите.
България е от страните, в които от векове съжителстват представители на много етноси и религии. Според Конституцията на страната „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“ Освен това е отбелязано, че „свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението, проведено през 2011г., 76% от анкетираните се самоопределят към източноправославното християнско вероизповедание. Католическото вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 10% от населението на България. Близо 5 на сто нямат вероизповедание, 7.1% не се самоопределят.
През 2008 г., със съдействието на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, беше създаден Националният съвет на религиозните общности в България (НСРОБ). В него са представени Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа църква, Централният израилтянски духовен съвет, Обединените евангелски църкви и Католическата екзархия.
Към момента Българската православна църква няма представител в НСРОБ.
Сред важните цели на този съвет е „да съдейства за разпространение на познания между отделните религиозни общности относно техните принципи и ценностна система, свързани с изграждането на мирно и справедливо гражданско общество в България и в света като цяло.“
Възможна ли е хармонията между религиите и в какво се изразява тя?
„Общо е усещането, че предстои Страшният съд, че Божият съд ще бъде безмилостен към онзи, който не е проявил милост – посочва отец Николай Петков, който от 17 години живее и служи в Православния храм „Св. Пророк Илия“ в гр. Шумен. – Друг е въпросът, че има такива християни, които живеят отвъд перспективата на Страшния съд и които отказват да приемат, че има такава реалност. Естествено Страшният съд не изключва и прошката, както когато един човек е родител благостта не изключва строгостта. И ако приемем, че хармонията е съзвучие, то ако днес се изпълни една пиеса изящно, това не е гаранция, че същото ще се случи и утре.“
Според председателя на НСРОБ и представител на мюсюлманската общност у нас Бирали Бирали „Общото, което свързва всички вярващи по света е вярата в Бог. А хармонията между вярващите минава през опознаването. Това е едно общуване с ясното съзнание, че другият човек е различен от теб. Казваме, че всички сме добре, толерантни, което не е лошо нещо, но когато знаеш, че другият е различен и можеш да изпиеш едно кафе, да проведеш един разговор, това вече е общуване на друго ниво, без да се стремиш да промениш неговата религиозна идентичност.“
Първите сведения за католически свещеници в България са от 1604 година, припомня ни отец Петко, който представлява католическата общност в НСРОБ. И въпреки, че католиците в България не са многобройни, те са много активни в своите проекти, насочени към социални, образователни и др. сфери от обществото. „Бенефициентите са просто хора, които се нуждаят, независимо от кое вероизповедание са“, уточнява свещеникът.
Според отец Петко пандемията и страхът от нея са усилили вярата, която е вътре в човека, надеждата, упованието, личния контакт с Бога в молитвата.
„За дълбоко вярващия човек страхът от пандемията не е център, той е изместен от упованието в Бога”, допълва Грета Ганева, представител на Обединените евангелски църкви в България. Тя вижда общото между вярващите по света в ценностите, „които не са наизустени, а съпреживяни през техните вярвания, техните личности. Хубавото при нас в България е, че тук са събрани множество религии и в продължение на столетия те са живели заедно, в едно утвърдено отношение на хармония. И това, което ние имаме в България е уникално, защото това е един модел, който още нашите деди са формирали, да живееш приемайки другия такъв, какъвто е. “
„Всяка една религия проповядва правилния път към Бога. И ние всички сме убедени, че сме на прав път, но ще знаем кой точно е бил той в Съдния ден. Дотогава нека се стремим да бъдем добри“, призовава председателят на Централния израилтянски съвет София Коен. Тя припомня, че „това е общност, която преди 1944 г. е наброявала над 50 хиляди човека в страната. След това част от евреите заминават за държавата Израел. Към днешна дата можем да кажем, че в България има не повече от 6000 евреи. Тази малка по численост общност води един доста активен духовен, културен и обществен живот. Наш много важен стремеж е да бъдем градивна сила в цялостното българско общество.“ По думите на София Коен, България е един от най-добрите примери в света за хармония между религиите.
Снимки: НСРОБ, личен архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..