Липсата на транспортна свързаност и застаряващото население забавят икономическия растеж на Северна България. Оценката е направена в последния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за състоянието и перспективите пред областните икономики в северната част от страната.

За последните 10 години населението на областите Враца, Плевен, Габрово, Монтана и Ловеч е намаляло с 1/5. Демографски устойчив остава само град Варна. Морската ни столица изпъква и като водещо икономическо средище на север. Варна е на трето място в страната след София и Пловдив. При наличието на изградена пътна инфраструктура, градът има потенциал да поведе растежа и развитието на целия регион, смятат от ИПИ.

В Северна България стандартът на живот е най-добър също във Варна, а най-нисък във Видин. Годишният БВП на Варна е 3,9 млрд. евро, докато на Видин е 10 пъти по-малък - 374 млн. евро. Във Варна средната производителност на човек от населението е 8354 евро на година, а във Видин – 4465 евро.

Добри икономически резултати показват областите Габрово, Русе и Велико Търново, които се обособяват като водещи места в Северна България.

Средната брутна заплата в Североизточната част от страната е 565 евро (във Варна), докато в Северен централен регион е 516 евро. Най-ниска е средната заплата в Северозападна България – 505 евро.

Малките земеделски общини в Северозапада отчитат просперитет, доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата.

От друга страна Габрово /в централната част на Северна България/ също е пример с развитието на местен IT хъб за високи технологии и успява да привлича кадри с високо заплащане. Но бързо застаряващото население поставя областния град пред демографски проблем, който изисква решение и поражда рискове.

Най малко са заетите в IT сектора в Северозападния район - близо 1100 души, с отчетен ръст във Враца. По този показател на преден план е Североизточният район с 4500 заети в IT дейностите, следван от Северния централен район с близо 2100 работещи в бранша. За сравнение, в сектора в цяла България са заети над 100 000 души и 80 на сто от тях са в София.

Изследването отчита разликите в заетостта и заплащането, които се обуславят от структурата на работната сила. В големите градове от централната част на Северна България- Габрово, Русе и Търново, близо 30% от заетите са висшисти, във Варна - около ¼. Това е предпоставка за развитие на икономика, базирана на услугите, особено в сферата на високите технологии.

Анализаторите от Института за пазарна икономика отчитат, че във Видин, Монтана и Плевен има разминаване между предлаганото в училище професионално образование и нуждите на пазара на труда. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от реформи в професионалното образование, за да стане то по-близко до потребностите на пазара на труда.

В най-бедния Северозападен район по повечето активни показатели се откроява Враца, но това е заради намиращата се в близост АЕЦ Козлодуй. Информационно-комуникационните технологии там през последните години също се развиват добре. Плевен все още не успява да реализира своя потенциал, казва анализаторът от ИПИ Петър Ганев.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: БГНЕС, БТА