В следващите 30 години търсенето на вода в световен мащаб ще нарасне с 50%, изчисляват експерти. В същото време около 70 на сто от потреблението на сладка вода е за земеделието. За да развиваме адекватно икономиката си, трябва постоянно да я адаптираме към промените в света, включително климатичните, които поставят пред нас все повече изпитания. Според климатолога Симеон Матев от сайта “Климатека“, „от 80-те години на ХХ век всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното“.

В България ситуацията не е по-различна.

„Тенденциите през последните години са, че зачестяват интензивните валежи, а се удължават периодите на суша, тоест ясно се откроява необходимостта от адекватно управление на водните ресурси“, казва в интервю за БНР Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Една от възможностите за преодоляване на засушаването за земеделието се оказва водата „втора употреба“. И ако в България все още тази идея звучи екзотично, други страни чрез политиките си ни показват, че това е шанс, който не бива да се пренебрегва. В Израел например над 40% от нужната вода за земеделието идва от отпадни води, разказва за БНР преподавателят от Аграрния университет в Пловдив Стефан Шилев, който е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието. В нашата страна също има примери за ползване на „рециклирана“ вода. Но те са основани на личния интерес на предприемачите, пояснява Шилев.

„Тези примери са основно в розопроизводството. Водата след парната дестилация, след пречистване, отново се използва за напояване на розовите насаждения. Няма смисъл тази вода да отива в реката, при условие, че може да се използва за напояване, вместо фермерът после отново да я черпи оттам“, посочва Шилев.

Според него, за да се превърне изключението в правило, са необходими законови промени и пари. В момента в България няма създадена възможност – законова и техническа, от пречиствателната станция да се напоява земеделска площ.

Експертът уточнява, че при ползването на вода „втора употреба“ има специфики, които задължително трябва да се спазват:

„Европейският регламент казва: най-високо пречистване на водата е необходимо за тези култури, които се използват за храна в сурово състояние. Водата с най-ниско качество е за тези, които се използват за технически култури. Но е важно земеделският производител да има отговорност към това, което прави.“

След 2 години в сила влиза Европейският регламент, който определя минимални изисквания към рециклираната вода, употребявана за напояване в селското стопанство.

„Дотогава трябва да изработим модели, по които да се стимулират всички заинтересовани лица по веригата – основно, фермерите и фирмите, които се занимават с пречистване на отпадъчни води“, е категоричен Стефан Шилев.

Такъв стимул, според него, могат да бъдат по-ниските такси за издаване на разрешително за ползване на регенерирана вода, както и подпомагане на фирмите, пречистващи вода, която после се използва в селското стопанство. 

Някои от мерките за подпомагане в земеделието също могат да бъдат насочени към алтернативни източници на вода. Проучването на успешния опит на други страни в тази област ще ни помогне да изградим по-адекватна и реално действаща политика в тази сфера.

Съставил: Миглена Иванова (по интервюта на БНР-”Хоризонт”)

Снимки: БГНЕС, ec.europa.eu, suwanu-europe.eu и архив