Президентът Румен Радев заяви, че ще се кандидатира заедно с вицепрезидента Илияна Йотова за втори мандат. В едночасова пресконференция по повод четвъртата година от встъпването си в длъжност държавният глава поиска реформи в Изборния кодекс, актуализация на избирателните списъци, излъчване в реално време на преброяването на протоколите от вота, дистанционно гласуване за българите в чужбина, справедлив достъп до медиите. Радев анонсира, че неговият екип готви промени в Конституцията, които ще предложи на новия парламент и обобщи:  

„2020-та бе годината на българското събуждане. Доверието в правителството и парламента рухна. Въпреки пандемията и задушената свобода на словото, българите излязоха на улицата и заявиха категорично волята си за промяна. Появиха се нови политически партии и движения. Предстоящите парламентарни избори през април поставят българските граждани пред дилемата да приемат или отхвърлят днешния модел на властта – корумпирана и задкулисна, репресивна и разхитителна, несправедлива към обикновения българин.“

В тази турбулентна година президентската институция продължи да отстоява интересите на българите, каза Радев и припомни, че още в началото на годината е снел доверието в правителството заради корупцията и настъплението срещу гражданските свободи. „Избухналите след половин година протести потвърдиха правилността на моята позиция“, допълни президентът.

„Проведох редица телефонни разговори с балканските лидери. През тази година България пое председателството на инициативата „Трите морета“. Тя има за цел да ускори икономическото развитие на региона с по-голяма свързаност и да доближи Запада и Изтока на ЕС. България като най-изостаналата страна в ЕС трябва да се възползва от тази възможност. В резултат на интензивното ни партньорство със САЩ скоро ще подпишем договор за научно-техническо сътрудничество“, посочи държавният глава.

Президентът Румен Радев изтъкна като водещ приоритет в работата си отстояването на върховенството на закона. „Въпреки отхвърлянето на пет от седемте вета, които наложих, реакцията на експертите и обществото потвърдиха тяхната правота. Твърдият курс в защита на конституционализма разколеба вносителите на проекта за новата Конституция и той приключи по-бързо, отколкото беше внесен“, категоричен е Радев.

Според него липсата на навременни и адекватни мерки по време на коронакризата са довели до сериозни последствия в здравното, социалното и икономическото положение в страна. „Президентството мобилизира силен експертен капацитет и предложи конкретни мерки в плана за възстановяване и развитие, да се върви към реални реформи чрез образование и иновации. Очаквам от правителството с ясни критерии кои проекти ще бъдат предложени“, заяви Радев. Той е предложил пет проекта, свързани с критично важни области, като образование, енергетика, здравеопазване и очаква от бърз отговор от страна на министерския съвет. 

Румен Радев изтъкна работата на вицепрезидента Илияна Йотова и по-специално нейните инициативи относно българите зад граница. „Нашите диаспори са наше национално богатство, което трябва да развиваме“, каза той. В резултат на активната дейност на Йотова и нейния екип, беше разширена мрежата с български общности в Латинска Америка (Уругвай, Мексико, Перу), Азия и Австралия. Бяха надградени връзките с традиционните исторически общности, каза Радев и допълни:

„Беше проведена активна координационна дейност за запазване на териториалната цялост на Болградския регион в Украйна. Също така г-жа Йотова продължава да полага големи усилия за бъдещето на Тараклийския университет в Молдова, така че да стане един ден филиал на Русенския университет. Голяма енергия се вля в нейната инициатива по повод 1 ноември и стотици българи от цял свят писаха за „Будната България“.

Възникналият спор между България и Република Северна Македония само  потвърди тезата на вицепрезидента, че само даването на българско гражданство не е достатъчно за успещната ни работа с нашите общности в чужбина. Виждате, че ние не успяхме да разширим нашето икономическо и културно влияние в съседната страна. Гражданите с български паспорти в Северна Македония все още не са със самочувствие от това, че са българи, а живеят в страх. Българските власти не успяха да проведат активна политика и да представят аргументирано българската позиция пред европейските партньори.

Въпреки това вицепрезидентът продължава да настоява и работи активно за нови политики в работата с българските общности зад граница – не само срещи и преговори, а един всеобхватен подход, който да включва изграждане на лекторати по български език, работа с научните общности и пропагандиране на българската култура.“

Президентът Румен Радев използва възможността да припомни, че няма национален орган за българите в чужбина и статут на нашите общности извън историческите диаспори. „Всяко предложение в тази област среща мълчаливия отказ и на правителството, и на законодателя. И както виждате напоследък нашите сънародници зад граница  не само са изключени от политическите процеси в страната, но те все по-трудно упражняват своето конституционно право на глас“, каза президентът Румен Радев, отправяйки послание „за една Нова България“.