Предстоящите парламентарни избори на 4 април ще бъдат по-различни от всеки досегашен вот. Причината, разбира се е, че те ще се проведат в условия на пандемия. Никоя институция или правителство в Европа или по света, не е в състояние да предвиди каква ще е епидемиологичната обстановка след три месеца, което поставя и редица въпросителни за начина, по който ще се проведе предизборната кампания. Макар ограничителните мерки да са оправдани, от гледна точка на намалелия натиск върху здравната система, непредвидимата ситуация, свързана с пандемията, започва да носи известни негативи на управляващите:

„Има огромно напрежение, събрано срещу управляващите – коментира пред БНР социологът Кольо Колев. – Според социологическите проучвания, 19% искат ГЕРБ да управлява, а 52%  настояват за управление без ГЕРБ. Ако тези 19% се консолидират и успеят да направят ГЕРБ доминираща политическа сила, това ще накара и онези, които не са гласували, да се вдигнат. Това е психологическият момент при тези избори.“

Немалка част от гласоподавателите ще търсят алтернатива в някоя от извънпарламентарните политически формации:

„Има огромна ерозия на доверието към политическия елит и всичко това предизвиква търсенето на алтернативи, вън от ГЕРБ и БСП – допълва социологът. – Единствено ДПС се намира в относително добро политическо здраве. Трудно осъществимо изглежда и правенето на стабилна коалиция. Не трябва и да се изключва възможността - едно нестабилно правителство, но на базата на здравия разум, да намери пътя за своето съществуване, вън от политическите противопоставяния.“

От друга страна, за да бъдат мотивирани да гласуват, гражданите трябва да получат гаранции за честността на вота и неговото отчитане. Всички лидери на извънпарламентарните политически формации, взели участие в проведените при президента консултации, бяха категорични, че здравето на хората и опазването на честността на вота са изключително важни. Част от предложенията им включват видеонаблюдение на изборния процес и гражданска избирателна комисия под егидата на президента, с право да проведе паралелно броене. Представители на българската общност зад граница също изложиха своите предложения, които биха помогнали за активното им участие в изборния процес. Те настояват за промяна в Изборния кодекс, която да позволи провеждането на т.нар явен вот. Сънародниците ни смятат, че по този начин ще се пресекат изборните измами, тъй като гласувалият ще има възможност да провери как са отчели гласа му. Явният вот позволява и гласоподавателят да оттегли подкрепата си за съответния кандидат, ако е разочарован от неговата работа. Въвеждането на явния вот ще доведе и до поевтиняване на изборния процес, тъй като ще намалее необходимостта от застъпници и преброители.

Тъй като сегашният Изборен кодекс не позволява такъв тип гласуване, нека обърнем внимание на реалните възможности за гласуване, с които разполагат сънародниците ни зад граница. Според заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев, гласуването зад граница ще бъде истинско предизвикателство, както заради строгите противоепидемични мерки, така и заради предстоящия католически и протестантски Великден на 4 април.

„Вече имаме насрочена дата, което ни позволи да координираме с нашите дипломатически мисии и да поискаме разрешение от приемащите държави за разкриване на секции в нашите представителства, но и извън тях – коментира зам. министърът. – От опита на други страни, които проучихме обаче, знаем, че някои са получили такива разрешения едва дни преди датата на вота. Можете да си представите за какво напрежение става дума. Не бива да забравяме, че след евентуалното позволение, следва мобилизация на инфраструктура, служители, техническо и здравно обезпечаване на работещите в секциите“.

Георгиев бе категоричен, че секции ще бъдат разкрити във всички държави, с които България поддържа дипломатически отношения. Приоритетни ще бъдат онези, в които има най-големи български общности.

Редактор: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС и архив