Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет, умира на 105-годишна възраст, на 17 януари – датата, която е отредена в църковния календар за почит към паметта и делото му. Св. Антоний се счита за първия сред монасите, които се отдават на отшелнически живот далече от света, в пълна самота и отреченост от земните изкушения и пороци. Помагал на хората с духовни напътствия и с дарбата си на лечител, получена след десетилетия на изпитание. Оставя след себе си многобройни ученици и последователи.

Както знаем, народният обичай на същата дата, се нарича Антоновден. Освен личен и семеен празник на всички, които носят името Антон, Андон, Дончо, Антония и техни производни, в българската традиция денят и ритуалите около него са свързани с вярването, че светецът е покровител на болестите, заедно със своя брат близнак Атанас (Св. Атанасий, чийто църковен празник е на 18 януари). 

В народните представи болестите са възрастни жени, които обикалят света и пакостят на хората. Според вярванията, не бива да се споменават истинските им имена, за да не ги вика човек. Затова народът ни ги нарича „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Смята се, че Антон и Атанас били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Затова те се считат и за покровители на ковачи, ножари и железари. Още за поверията, свързани с този празник, прочетете в публикацията „Сладки и медени” – поверия, ритуали и легенди за Антоновден и Атанасовден, от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска