Казват, че най-добрата филмова музика е тази, която зрителят дори не забелязва, а някак я преживява през героите, през техните действия и емоционални състояния. Това, наглед странно определение споделя и Петър Дундаков – български композитор, натрупал сериозен опит през последните години, създавайки авторска музика за около 20 филма. Завършил философия в Софийския университет и композиция в Codarts Conservatorium Rotterdam, преди това години наред учи пиано при известни български педагози. През 90-те е част от групата „Тибетски сърца“, занимава се и с продуцентска дейност, а за пръв път работи върху музика за филм през 2004 г.
„Още учех в Холандия, когато ме поканиха да напиша музика за „Другият наш възможен живот“ – филм с нашите известни актьори Иван Иванов и Ваня Цветкова. Бях в България за лятната ваканция. Помня, че много се страхувах какво ще се получи, но се справих, макар да нямах никакъв опит. Според мен това, което е важно за филмовата музика, е да съумееш да я свържеш с историята, която разказва кинотворбата и, независимо от „различностите“ на отделните моменти в действието, да изградиш органична музикална тъкан. От една страна – трябва да имаш много силна музикална подготовка, от друга – да умееш да работиш в различни стилове. Наблюдавам, че в последните години професионалните параметри се променят и нищо чудно скоро всичко да изглежда много различно. Живеем в доста „разпаднато“ откъм йерархии време, в много области, особено в изкуствата, са паднали забрани и ограничения. Няма страх да не „изневериш на авангарда“, нямаш ограничаваща естетическа програма, липсва онзи свян, ако не следваш някаква традиция или не си „достатъчно дисонантен“. Този вид изкуство е добър пример за свободата, която имаме в момента. Не казвам, че това е единствената гледна точка към осмислянето на тези процеси, на света, в който живеем, но е една от възможните. За мен филмовата музика е тотална свобода и предизвикателство да си на ниво, на което да бъдеш разбиран. Наричам я „музика с образ“.“
Музика за кино или кино върху готова музика – всеки творец има свой маниер на работа. Какъв е опитът на известния композитор:
„За мен идеалната ситуация е да имаш готова картина и музиката „да работи с нея“. Но някои режисьори искат готова музика, върху която да работят, обикновено с установена форма, песен... Много е трудно понякога, особено в малките форми на анимационното кино, например. Трябва в много кратко време да реагираш адекватно с музиката на всяка една промяна в действието. За мен е много важно да имам контакт с режисьора. В крайна сметка това, което ти правиш, е да доизграждаш този свят по независим начин, да не си самоцелен. Дори и в независимата музика, която пиша, винаги за мен е важен образът, но не буквалният, а това, което създава възможност за по-дълбока метафора. Филмовата музика има формата на картината, а ти имаш свободата да следваш действието и това е много трудно понякога.“
Преди около две години беше премиерата на „Възвишение“ – филм на режисьора Виктор Божинов, по едноименния роман на Милен Русков, един от най-успешните български игрални филми от по-ново време. И един от малкото, за които музиката е записана с класически оркестър.
„Беше много амбициозен за всички ни процес, в който никой не пожали нито сили, нито талант, нито средства, за да даде максималното от себе си в този момент. „Възвишение“ е една голяма крачка напред и в опита ми като композитор. Това, което постигнахме тогава като качество на продукцията, включително на музиката, за съжаление не се превръща в стандарт за много български филми. Проблемът не е в творците, а по-скоро в културната ситуация у нас.“
Петър разказа също, че отдавна е свързан с българското кино – като дете е играл във филм, а и покрай работата на своя баща – скулптора Руси Дундаков. Израснал под влиянието на тази артистична среда, той познава кинотворци от различни поколения. Високо цени музиката на Симеон Пиронков, Петър Ступел, Кирил Цибулка, Божидар Петков, Кирил Дончев и много, много други.
„Старите български филми – почти всички са ми любими, а музиката към тях е „много на мястото си“. Не че тогава режисьорите и композиторите са били по-добри. Такъв е бил потокът на културата. Без всякаква носталгия искам да кажа, че киното в това време е било „по-оженено“ за действителността. Всички, които работеха в това изкуство тогава, някак бяха по-интегрирани в действителността. Сега ние живеем в ситуация, в която уж сме по-близо до някакви бизнес модели, а в същото време „индустрията на забавлението“ се движи между „пожелателното подпомагане“ от държавата и частните спонсори. Това създава особена ситуация, в която самите хора на изкуството постоянно се питат – аз забавление ли съм или нещо дълбоко авторско. Не сме намерили баланса. Българските филми, създадени през втората половина на ХХ век, оставиха дълбока следа и в киното, и в музиката. За жалост паметта за тях все повече избледнява.“
Съгласявайки се с казаното от Петър Дундаков, днес, в Деня на българското кино, ще ви припомним емблематични филмови мелодии и песни: „Хора и улици“ от филма „Момчето си отива“, „Двама“ от „Козият рог“, „Къде остана детството“ от „Войната на таралежите“, „Оставаме“ от „Оркестър без име“, „Клетва“ от „Вчера“, сюита от филмова музика на Вили Казасян в изпълнение на Биг бенда на БНР.
Групата Канела е позната отпреди години, но през 2022 г. формацията е обновена като състав и записва първата си песен "Фея". Последваха "Винаги", "Цветя" и "Пръстен", която присъстваше повече от месец в класацията БНР ТОП 20. В момента група..
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Младият певец Тодор Гаджалов представя новата си авторска песен "Заключена врата". Тя е вдъхновена от борбата на всеки човек със собствените му..