По традиция жителите на пернишките села и тази година ще запалят ритуалните огньове, за да отбележат празника “Сурва”. Обичаят, който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, повелява местните да се маскират в нощта на 13 срещу 14 януари, когато се празнува Васильовден по стар стил. Заради епидемията от коронавирус обаче в Перник няма да се състои едноименният международен фестивал на маскарадните игри.
Тазгодишната “Сурва” ще бъде по-различна – не само помрачена от неотиващия си вирус, но и от водната стихия, заляла множество населени места. Затова и сурвакарите ще излязат със страховитите си маски, за да се опитат с огнен танц да прогонят коронавируса и всички злини. В наричанията си те ще поискат най-вече здраве през Новата година. Сурвакарските групи ще дефилират по предварително определени маршрути и ще почукат на вратите на няколко къщи, но без да влизат в тях. Не се допуска и сливане на сурвакарите от отделните села.
Изготвените от Регионалната здравна инспекция предписания за безопасност са връчени на кметовете. Сто и петдесет стюарди в светлоотразителни жилетки ще следят за спазването на противоепидемичните правила от публиката. Ще бъдат раздадени също хиляда предпазни маски на участниците в обичая.
“Сурва” е най-големият зимен празник в околностите на близкия до столицата град Перник (Западна България). В нощта на Васильовден се гони лошото и се отварят вратите пред доброто. Вярва се, че колкото по-страшни са маските, толкова по-силна е магичната им сила.
Още за традициите на празника можете да прочетете ТУК и ТУК.
Редактор: Диана ЦанковаСнимки: архив ЕПА/БГНЕС
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се..