Коя е най-впечатляващата от жените на София? – отговор на този въпрос търси фотографът Вихрен Георгиев чрез свой проект, в който събира много лица на жени, случайни или не, които е срещнал в столицата.
„Жените на София“ излиза пет години след издаването на първия фотоалбум, изпълнен с лица и озаглавен от автора „Хората на София“. „Повечето от тях съм ги намирал абсолютно случайно, по улиците, без да имам конкретна цел и идея“ – казва Вихрен Георгиев. А всеки от запечатаните женски образи е привлякъл с нещо вниманието на фотографа. Сред лицата от „страниците на живота“, заснети майсторски, има майки със своите дъщери и домашни животни, занаятчии, галеристи, художници, прима балерини, жени с каузи, млади момичета с широки усмивки. Има и достолепни възрастни дами, които помнят историята на своя град и с охота споделят свои спомени.
Вихрен Георгиев е от крайдунавския град Русе, но дълги години живее в столицата, затова тук намира поле за изява и творчество „Няма, не мога да откроя най-интересен от женските образи, всеки човек, който съм снимал на улицата, с нещо ми е привлякъл погледа. Това са случайни жени, които са ми направили впечатление“, разказа в предаването „Преди всички“ на БНР фотографът Вихрен Георгиев:
„Някой път се заговаряме с тях, друг път ги моля да ми пишат в страницата ми, за да продължим с комуникацията. Има и такива без текст, а само е поставена снимката. Аз съм на мнение, че всяка фотография трябва да говори сама за себе си, вместо да трябва да се разказва за даден кадър. Цветовете на жените са пъстри, шарени, ярки и различни. Те са експлозия от цветове. Черно-бели фотографии има, но са нарочно направени така, за да имат по-голямо въздействие. В книгата почти няма известни личности, само четири. Сред тях са водещи на предавания по телевизията и радиото. От БНР върху страниците на албума е снимката на Валерия Николова, водеща на предаването „Хоризонт до обед“. Всичко правя по интуиция. Тя ме води и при избора кои личности искам да снимам – това са жени, които са професионалисти и са емблеми, еталон в своята област".
В следващия си фотографски проект Вихрен Георгиев ще анализира промените в лицата на хората по време и след пандемията, през която сега преминаваме. „Парадоксалното е, че през март и април, когато нямаше много заразени и болни от коронавирус хора у нас, всички бяха много притеснени и не излизаха от домовете си. Сега, когато има много повече такива хора и дори жертви на вируса, тук в София се усеща едно безгрижно отношение, а това е странно и необяснимо за мен явление“- споделя впечатленията си фотографът.
Редактор: Гергана Манчева /по интервю на Диана Дончева, БНР-„Хоризонт“/
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..