След повече от десетгодишен труд Томбул джамия отново привлича погледите със своето великолепие от времето на градежа си през 1744 г. Архитектурата на разположения в Шумен мюсюлмански храм е повлияна от ориенталския стил “лале”, включваща елементи от френския барок.
Най-голямата джамия у нас е построена с дарения на Шериф Халил Паша паша от шуменското село Мадара и затова носи името на благодетеля си. Легендата разказва, че Шериф Халил Паша издигнал мюсюлманския храм от разкаяние, задето се отнесъл грубо към собствения си баща и родителят му не след дълго си отишъл.
Молитвеният дом се отличава с куполния си покрив, който за времето си бил единствен. Към високото 40 метра минаре водят 99 вътрешни спираловидно разположени каменни стъпала, а за подпорни колони на джамията служат колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Молитвената зала пък е изпъстрена с растителни орнаменти в различни цветове, с картини от Мекка и други красиви елементи.
Томбул джамия привлича вниманието на хора от близо и далеч като част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Ако искате да научите още за този паметник на културата, прочетете “Реставрацията на Томбул джамия или малка история за храма, времето и хората” от колекцията на Радио България.
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..