Голям господски празник, отбелязван още през II век от новото летоброене, до IV в. църквата го чества заедно с Рождество Христово, а общият празник се наричал Богоявление. По-късно било прието Рождество да се празнува на 25 декември, а Кръщение Господне или Богоявление – на 6 януари. Един от най-старите църковни и народни празници, той има няколко наименования. Йордановден идва от Йордан – свещената река, в която Йоан Предтеча кръстил Христос и така изпълнил предсказаното. Според евангелието на Матей, когато Божият син излязъл от водата, небесата се отворили и Духът Божий, приел формата на гълъб, се спуснал към него. А от небето се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Така Бог се явил пред хората в своето триединство.
Представата за освещаването на водата, вярата в нейната пречистваща и обновяваща сила събира християнското и фолклорното в най-важния момент от празника – хвърлянето на кръста в река, езеро и пр. Счита се, че след този ритуал водата се освещава, а който извади кръста, цяла година ще е здрав и късметлия. Затова, когато свещеникът хвърли кръста, в ледената вода скачат мъже на различна възраст. Разбира се, само един е победителят. Той връща кръста на свещеника и получава благословията му.
Много популярна през последните години стана традицията, която следват в Калофер. На 6 януари в този красив подбалкански град, в студените води на р. Тунджа, се извива т. нар. Мъжко хоро под звуците на тъпан и гайда.
Традицията беше спазена и тази година, въпреки предварителните анонси, че хорото ще бъде отменено заради противоепидемичните мерки. Църковният ритуал по хвърляне на кръста ще се състои навсякъде в страната, при спазване на ограниченията за струпване на голям брой хора.
В навечерието на Йордановден е последната кадена вечеря. Както на Игнажден и Бъдни вечер, тя е постна. Прекадява се трапезата, на която са сложени хляб, вино, фасул, сарми, орехи, просо…
Според поверието, в полунощ преди Богоявление, небето се отваря и всичко светва, животните проговарят с човешки гласове, а ние можем да си пожелаем нещо. Ако човек е праведен – желанието ще се сбъдне.
Това е и първият от поредицата празници, на които се извършва пречистване с вода. Затова се нарича още Водици или Мъжки Водици. На 7 януари са Женските Водици и Ивановден и т. н.
На Богоявление свършват т. нар. Мръсни или Погани дни, – опасен период от Рождество до Йордановден, в който действат тъмни сили. Отпадат и редица забрани, спазвани през тези дни.
Богоявление е имен ден на всички, които носят имената Йордан, Йорданка, Божидар, Божидара, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божил, Бончо, Боян и др.
Снимки: БГНЕС и архив
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон. В богослужението участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний,..
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим -..