Преди 143 години, в навечерието на 4 януари по време на Руско-турската война (1877-1878) София е била „на косъм“ да бъде опожарена, а населението й – избито до крак. Един непредвидим фактор обаче възпрепятства това и помага градът да остане непокътнат…
Годината е 1878. В мразовитата нощ на 3 срещу 4 януари до града долита далечният екот от топовни гърмежи. София е притихнала от страх. Януарският вятър злокобно люлее разположените от турците бесилки из града. Очаква се всеки момент освободителната руска войска, предвождана от генерал Гурко, да влезе в София.
В този драматичен момент турците разбират, че трябва спешно да напуснат града, в противен случай ще бъдат обградени и пленени. Комендантът Осман Нури паша заповядва изтегляне към Перник. И издава нареждане София да бъде опожарена, а цялото българското население да бъде избито. Властите предупреждават чуждите консули незабавно да напуснат заедно с имуществото си, защото София ще бъде подпалена. Ала в лицето на европейците османската власт среща решителен отпор.
Вицеконсулите на Франция и Италия – граф Леандър Франсоа Рьоне льо Ге и Виторио Позитано категорично заявяват, че ще останат в знак на солидарност с местното население. Към тях се присъединява австроунгарският вицеконсул Йозеф Валдхарт, както и главният равин на града Габриел Алмоснино, а протестът им в защита на София предизвиква сериозни дипломатически усложнения. Смелата постъпка на дипломатите обаче води до отмяна на заповедта за подпалване. И София е спасена…
Османлиите вярвали, че суровата зима ще осуети опитите на руската армия да освободи града. Ала напразно! В навечерието на 4 януари, османските войски изпадат в панически бяг, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските войски атакуват, превземат конака и свалят турското знаме. Последните боеве се водят в района на с. Долни Богров, източно от София. На 4 януари 1878 г., около 11:00 часа, генерал Гурко стъпва на емблематичния за днешния столичен град „Орлов мост“. Посрещнат е с възторг и сълзи. Бъдещата столица на Княжество България е свободна.
Днес софиянци са признателни на освободителите си, както и на европейските консули, проявили решителност и хуманизъм в критичен момент. Според историци техният протест е един от първите знаци на европейско единство и солидарност, намерило израз в днешния обединен Европейски съюз.
На 4 януари софиянци отбелязват 143-та годишнина от Освобождението на града си с благодарствен молебен в храма „Света Неделя“ и с традиционното поднасяне на венци и цветя на паметника на Българския опълченец. Църковните камбани също отекват в знак на признателност, за да ни напомнят за героизма и човешката солидарност.
Съставил: Венета Николова
Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът чества чудодейното откриване на Голгота в Йерусалим на кръста върху който е бил разпнат Исус Христос. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. При..
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк..