Вярваме или не в енергията на думите, които изричаме, ние и до днес придружаваме всички празници с пожелания. Традиционни или съчинени според случая, те са съвременни наричания за здраве, дълголетие, щастие и късмет. Особено когато случаят бележи ново начало, което означава нови надежди и нови възможности. Такъв е и смисълът на празниците около Коледа и Нова година, изпълнени със символични думи и действия.

Ако се учим от мъдростта на предците ни, трябва да сме внимателни с думите, които изричаме. Като в популярната поговорка: „Казана дума – хвърлен камък“. Макар че често употребяваме и друга, със съвсем противоположно значение: „Дума дупка не прави“. Казано по друг начин, не е голяма работа да кажеш или да ти кажат нещо обидно или невярно. Случва се! Важни са делата.

Някога да изречеш „Дума ти дадох!“ имало тежестта на договор, който трябва да изпълниш с цената на всичко, защото „Човек струва толкова, колкото струва думата му“. „Голям залък лапни, голяма дума не казвай“ пък е съвет към онези, които се изхвърлят в обещанията си.

В народните представи да желаеш зло на ближния си е тежък грях, а несправедливата клетва се връща обратно при онзи, който я е изрекъл. За мъдростта на народа ни, вложена в поговорките, които употребяваме и днес, четете в публикацията „Добра дума – златен ключ” – за силата на словото във фолклора” от колекцията на Радио България.

Редактор: Албена Безовска