Над 1 250 000 са вече жертвите на коронавируса в света. Ситуацията наподобява на тиха война с невидим враг, който всеки ден отнема човешки животи, а битката с него е в полето на науката и медицината. Докато се вземат спешни мерки за ограничаване на разпространението на заразата, особено много страда икономиката на засегнатите държави – свити пазари и потребление на местно ниво, повишена безработица и намалени доходи. И ако по-благоденстващите държави преминават по-леко през кризата, то българското общество се оказа оплетено в мрежа от проблеми, които допълнително усложняват нещата. Все още управляващите глeдaт нa ĸopoнaкризата ĸaтo нa здpaвен проблем, a нe толкова ĸaтo хуманитарна, иĸoнoмичecĸa и дори криза на ценностите. Същевременно българите се борят с нея - всеки според разбиранията, връзките и възможностите си. Не липсват и хора, които дори отричат съществуването на вирус.
Какви промени се наблюдават в обществото ни в изминалите 10 месеца?- характеристика на някои явления дава социалният антрополог Харалан Александров:
„Далеч не е привършила кризата, тепърва ще трябва да се справим с икономическите загуби, загубите на хора, за голямо съжаление не всички успяват да се преборят с тази болест.
На първо място се налага да осмислим ситуацията на здравната ни система, на цялото общество и неговата способност да се погрижи за най-уязвимите, нещо което в по-спокойни времена ние удобно не виждахме. Има хора, които не разполагат с достатъчно връзки, контакти, и които изцяло зависят от публичните услуги. Ако те не са на добро ниво, тези хора стават буквално жертви на системата. Това са трудни неща, които засягат не само управлението и лидерите на публичните институции, но и цялата общност дотолкова, доколкото лидерството и организационната култура на институциите в много голяма степен следва културата на общността.
В този смисъл има много поуки, които да бъдат извлечени и много промени, които да бъдат направени. Въпросът е дали ще имаме воля за това.Най-вероятно сега сме в най-тежкия период, но с появата на ваксините и ефектът, който частичното затваряне дава, се надявам, че ще има промяна. Рискът обаче остава и той е в това, да се успокоим и да решим, че това е минало като лош сън, и че можем да се върнем към обичайния си доста безгрижен и безотговорен начин на живот.”
Социалните анализатори разглеждат в частност и културата на българина, която се проявява отчетливо във време на изпитания и тревоги. „Винаги сме знаели, че българинът се отнася безотговорно към здравето си, хората продължават да са суеверни и да вярват на гадатели, врачки и т.н.“ – казва Харалан Александров:
„Напоследък са много модерни практиките на здравословен живот, пълни са СПА хотелите, но това е повече за развлечение, отколкото заради отговорното отношение към здравето. Продължава да има смайващо невежество сред значителна част от по-ниските прослойки от населението относно здравето. Те много често отказват да се информират за болестите си, следвайки магическото вярване, че ако аз не знам за болестта, то и тя не знае за мен. Всичко това води до недобър здравен статус на населението, а то е доста болно и застаряващо. При силен удар върху здравната система и известния хаос в нея, това води до много високата смъртност, която се наблюдава у нас. Пандемията разкри слабост на системата и дефицитите на здравната култура. Това е тъжната страна, а добрата е, че българското общество успя да мобилизира всичките си ресурси, най-вече неформалните мрежи. Всеки нуждаещ се от лечение започва да звъни по телефоните и да търси връзки и познанства. Тази мрежа у нас работи. Тя в най-голяма степен решава проблема с недобрата организация на формалната система. Това, което си струва да се анализира е, защо хората имат повече доверие в личните контакти, отколкото в публичните институции. При мои изследвания постоянно срещам хора, които са изненадани, че някой без да ги познава - в учреждения, община, институция, им е обърнал внимание. Това навежда на мисълта, че мнозинството смятат, че за да има добро отношение към теб, трябва да си част от неформална мрежа. Това е много тъжно, защото поставя най-уязвимите хора, които не разполагат с познанства и контакти, в губеща позиция. Проблемът с доверието тепърва ще бъде осмислян.
А и предстои масова ваксинация, тя има смисъл само, ако достатъчен брой хора изберат да се ваксинират. Това е колективна връзка, а не всеки сам за себе си да отговаря. Това ще е голямата проверка не само на умението на правителството да комуникира по много добър начин тази кампания. Защото ако изберем да оцеляваме поединично, ако се отдадем на параноя или конспиративни теории, е вероятно да се самопровалим. Това е посоката, в която трябва да се направят сериозни усилия. Кризата доказа: в беда се справяме, като мобилизираме личните си връзки и контакти”- обобщава Харалан Александров.
Снимки: БГНЕС
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..