През 2020 г. пандемията с Covid-19 даде непредвидим тласък на дигитализацията и социалните медии в живота ни. Стотици хиляди българи си останаха вкъщи и прехвърлиха цялата си дейност онлайн. Видеовръзка, виртуална реалност, телемедицина и пр. отдавна не са научна фантастика. Но това е само началото. Какво предстои?

Умните стават по-умни, а глупавите – още по-глупави

Ивайло Дичев, професор по културна антропология в СУ, смята че дигиталната революция неминуемо води до фрагментиране на съвременното общество. Чрез социалните медии всеки се е затворил във филтърен балон, в т.нар. еко стая, в която чува само собствения си глас.

„Основният парадокс, е че тези мрежи изглеждат публични, приличат на площада, където всеки може да излезе и да говори. Но от друга страна, те са частна собственост на определени компании, като Фейсбук или Гугъл, чийто интерес не е свързан с морални ценности, а да ни накара да кликваме и да консумираме. И колкото по-яростни обиди, фалшиви новини и клюки постваме, толкова повече хора ще реагират. Това води до разделение, до напрежение.”

Език на омразата, фалшиви новини, конспиративни теории

Ефектът е все по-широкото разпространение на езика на омразата, на фалшивите новини и конспиративните теории. Покрай коронавируса те буквално тържествуват в дигиталното пространство. „Алгоритмите на социалните мрежи са скрити, те не са ни обяснени. Ние не знаем как и защо търсачката индексира един елемент или друг. Например Гугъл крие начина, по който подрежда хитовете като фирмена тайна“ – казва проф. Дичев.

Тези алгоритми се задвижват от изкуствения интелект, а той вече измести много професии, включително в областта на културата и изкуството. Ще се засилва усещането на много хора, че са излишни, ненужни, че обществото ги изхвърля – процес с неизвестни последици, смята професорът. Според него изкуственият интелект ще задълбочи неравенствата между хората.

Задълбочаване на неравенствата и между отделните държави

„Ние си представяме,че тук, в България, изкуственият интелект ще дойде и ще се развие, но най-вероятно е страната ни да остане встрани от тези процеси и ние да станем още по-бедни, да потънем още по-надолу в този глобален свят, защото нямаме волята да го развиваме. Нашият премиер беше в арабския свят и там се срещна с министър на изкуствения интелект! Представете си колко сме далеч! Та ние още не можем да въведем една здравна електронна карта, една рецепта, която да ни предпази от епидемията.Тази дигитална карантина беше прекрасен повод да внедрим постижения на технологията“- казва проф. Дичев.

Роботи, които композират, пишат книги, рисуват вместо нас. Които моделират възгледите, мислите и дори … емоциите ни.

Това ли е бъдещето, което ни очаква?

„Основната тема за мен е какво ще прави човекът. Все по-често има художествени творби на базата на изкуствения интелект, примерно картини. Понякога е трудно да ги различите от авторски творби на жив художник. И се питаме, какво ще е творческото начало, няма ли да изчезне изкуството като такова? Това, което можем да кажем е, че творческият акт все повече ще се измества от самата художествена творба към програмата, с която тя се сътворява. Вероятно това ще е бъдещето на изкуството. Ще го правят хора, които имат не само естетически, но имного добри технически умения” – казва в заключение проф. Ивайло Дичев.

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, Pixabay