Изключително важен елемент в българската традиционна култура е хлябът, и неслучайно съществуват редица ритуали и тайнства, свързани с неговото приготвяне и оформление. За да придобие хлябът статут на празничен или възможност да участва в Светата литургия, народът ни е използвал специални печати, наречени просфорни. Изработени от дърво, с ликове на светци за съответните църковни празници, или с други орнаменти за хлябове, приготвяни вкъщи, печатите носят дълбока символика.
В миналото домашните печати са били предавани по наследство, затова в музейните сбирки се срещат великолепни образци дарени от родолюбиви българи. По друг начин стоят нещата с каноничните просфори, използвани в храмовете и манастирите, където няма запазени богати колекции.
Защо това е така и какви са характерните елементи на просфорните печати, ще научите от материала Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..