2020 г., безспорно, бе трудна за спорта в световен мащаб. Как обаче стои България на фона на останалите страни по отношение на адекватността на мерките в подкрепа на сектора през Covid-кризата? С този въпрос Радио България се обърна към проф. Даниела Дашева, преподавател по Теория и методика на спортната тренировка, бивш министър на младежта и спорта в служебния кабинет на Огнян Герджиков.
„В България по време на пандемията спортният сектор бе забравен тотално“ - бе категорична проф. Дашева. Тя посочи, че през тези трудни месеци страните, които държат на развитието на спорта, отделят огромни средства за спасяването му. Великобритания, например, само през втората вълна на коронавируса е отпуснала на най-засегнатите 11 спорта 300 млн. лири, за да преодолеят кризата.
В България на федерациите беше позволено да пренасочат за подготовка на атлетите си средствата, предвидени за участие в международни състезания, отложени заради пандемията. Преди Коледа спортният министър Красен Кралев обяви, че през годината Министерството на младежта и спорта е отпуснало допълнително 2 милиона лева /1 млн. евро/ по програмата за развитие на спортните клубове, или 30% увеличение на предвидените средства. "Мярката е добра, прие се много добре от клубовете. За 2021 година вече е гласувано 100% увеличение на средствата по тази програма. Българските спортни клубове ще получат допълнително 6,5 милиона лева, с които ще подпомогнат дейността си", каза Кралев.
Според проф. Даниела Дашева обаче, страната ни е една от малкото в Европа, която по време на пандемията не направи необходимото нито за елитния спорт, нито за спорта за здраве. Почти всички раздадоха стипендии на елитните спортисти към федерациите с недостатъчно финансиране и възнаграждения на треньорите, за да се поддържа мотивацията им в период, в който няма състезания, да не ги загубят за спорта. При нас това не се случи. Ако питате, какво е дала държавата за спорта по време на пандемията, никой няма да ви отговори.”
В други страни информацията за финансирането е публична, а тук такава липсва, категорична е специалистката:
„Има отделни съобщения, че на някого нещичко е дадено, но сериозна програма или фонд за поддържане на спорта по време на пандемия няма“, подчертава проф. Дашева. По думите й, малка част от клубовете, като например плувните, са успели да се възползват от мярката 60:40. По-късно бе намалена данъчната ставка на фитнес центровете, но те бяха затворени при втория локдаун, което им попречи да се възползват от това.
Недоумение буди и фактът, че след всички тези месеци в България все още не се обсъждат никакви планове за развитието на българския спорт в новите условия. Не се говори и за необходимостта от повече инвестиции в спорта на открито, тъй като в него е бъдещето за следващите няколко години, посочва проф. Дашева.
Друг стар проблем, който изпъква на фона на пандемията, е липсата на сериозни тренировъчни центрове. Националната ни спортна база „Белмекен“ не е подготвена да приема елитни спортисти по време на такива кризи, убеденае проф. Дашева. Освен за подобряване на условията за адекватна тренировка на професионалните спортисти там, трябва да се помисли за създаването на съвременни тренировъчни центрове и на други места в страната.
Въпреки трудностите, през отминаващата 2020 г. България постигна някои добри резултати в отделни спортове като леката атлетика, самбото, където Мария Оряшкова спечели 6-та световна титла, а заслужихме и други отличия - пълен комплект медали от Европейското първенство по художествена гимнастика в Киев… Очаквано обаче върху спортните постижения негативен ефект изигра разместването в спортния календар.
„Оказва се трудно и все още недостатъчно ясно как да се управлява спортната форма на елитните спортисти в такива условия. Това, че след три месеца прекъсване при първата вълна на Covid-19 не се знаеше точно, кога ще бъдат следващите състезания, квалификациите за олимпийските игри през 2021 г., мисля, че доста затрудни състезателите и треньорите при планирането на тренировъчния процес и управлението на спортната форма“, обобщи проф. Дашева.
2021 година също се очертава сложна за световния и българския спорт.
„Доста трудно ще бъде на българските спортисти. Първо, за да се класират за олимпийските игри, защото ние все още нямаме достатъчно квоти за участие. Това отново ще бъде свързано с управлението на спортната форма, тъй като, от една страна, те трябва да участват в квалификационни състезания, за да спечелят квоти, а от друга ще останат около 6 месеца до Олимпиадата през юли-август 2021 г., ако въобще тя се състои, - посочи проф. Дашева. - Другото, което ще затрудни участието и спечелването на отличия, е, че нямаме сериозно научно осигуряване на спортната подготовка на елитните спортисти в България. А в условията, в които предстои да се провежда тренировъчният и състезателният процес, без научно осигуряване няма как да вървим напред. Ние нямаме информация и какво се случва с конкуренцията – как и къде се готви. Но факт е, че тя се готви в тренировъчни центрове. Отделят се много средства. Решили са точно кои спортове най-много ще финансират, така че да има участие на олимпиадата. А ние ще разчитаме на добрата случайност“.
Снимки: БГНЕС и архив
Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..