Първите часове на Новата година в България започват с обичая сурвакане – обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които потупват със специално украсена пръчка, наречена „сурвачка”, членовете на семейството, животните, постройките и изричат благопожелания за здраве, щастие и плодородие.
В различните райони на страната украсата и вярванията за сурвачката се различават, а може би едни от най-интересните са в Бургаския край, Югоизточна България. Според народните представи там, дърветета се делят на добри и лоши.
„За добри дървета се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към лошите, или както ги нарича народът „дяволски дървета”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата – разказва Пламена Кирова, главен уредник в отдел „Етнография” на Регионалния исторически музей в Бургас. – В целия Странджански край се вярва, че под дряна седи Дяволът. Това е така от времето, когато Господ и Дяволът сключили облог помежду си, кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога.”
Населението в този регион избягвало да стои под дрян, защото вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го превърнали в символ на здраве и дълголетие. И именно от свежо откършена дрянова клонка днес се прави сурвачката.
„По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида – т.нар. рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, защото кръгът е символ на единството, а пространството вътре в него е защитено. Той символизира и безкрайността, затова често е използван като символ в различни обредни действия” – обяснява Пламена Кирова.
Цялостният образ на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят, който най-често е обитаван от злосторни демони.
Според народните вярвания, сурвачката има продуциращи свойства. Досегът с нея до хора, животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат, сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство, които се приравняват на благословии.
„Първите сурвачки не са се украсявали. Само в единия край дряновата пръчка се обелвала, за да заприлича на разцъфнало цвете – продължава разказа си Пламена Кирова. – После обаче, започват да ги украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна, чушки, слагат се малки кравайчета, а много често се поставя „златна” или „сребърна” пара. Цялата тази украса отразява основния поминък в дадения регион.”
В Странджанския край съществуват и предписания за това, какво е правилно да се направи със сурвачката след като приключи ритуалът:
„След като изпълни своята обредна роля, която е да възстанови порядъка и реда, сурвачката не се пази, но не се и изхвърля просто така – уточнява Пламена Кирова. – Унищожаването ѝ след празника става по образно-магически ред, с който отново се стимулират растежът, здравето и плодовитостта. След като обходят къщите, децата хвърлят сурвачките върху покрива или на някое високо дърво, а също и в реката, за да не ги тъпчат. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарчетата. Именно тогава тя става магическа.Затова е много важно и сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и чисти помисли.”
Снимки: burgasmuseums.bgВ наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Възрожденският град Трявна отбелязва Лазаровден, който по традиция се чества преди Връбница /Цветница/. Българският обичай, свързан с любовно-женитбения..