Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Три истории за общението със земята във време на изпитания

Работата в градината е най-добрата трудотерапия

Снимка: БГНЕС

Три различни истории за допира до земята и за оцеляването чрез нея, разказаха хора с различни занимания в ефира на програма „Христо Ботев“ на БНР. Историите са на обикновени хора, но са забележителни, защото казват как можем да сме по- полезни на нас и околните, да сме по-добри и по-щастливи и то с малкото средства, с които разполагаме в година като настоящата.

Расте броят на тези, които ценят чистата храна. Интересното е, че когато отглеждаме растения без химия, те сами си развиват антипаразитни вещества и като се храни човек тях и той получава тези вещества. Така плодовете и зеленчуците са ни два пъти по-полезни от останалите”, казва младият градинар Тихомир Трайков от гр. Полски Тръмбеш.От няколко години той изпраща до свои клиенти т.нар „сезонни кошници“, пълни с всичко, което дава плод през съответния сезон в градината:

„От 60 вида култури, които аз съм засадил, само два вида не пораснаха тази година. Веднага на тяхното място аз засаждам други. Същото е когато падне градушка, растенията се изваждат, засаждат се нови. Всички методи, които използвам са натурални, торя само с ферментирали торове от коприва. Тя се поставя във вода, стои 28 дни и после се слага в чиста вода, която се разрежда. Важното е, така да се подходи към земята, че да няма изтощаване, а с всяка изминала година почвата да става по-богата на бактерии. Пръскането с химикали унищожава бактериите и земята става неплодородна. Както растенията са свързани с бактериите, така са и хората – в една отровна среда полезните бактерии не виреят. Сега в парник може да се отглеждат зелени салати, лук, зелен чесън, праз, спанак, рукола, които също могат да се изпращат до клиентите, иначе работата ни съвсем спира през тези дълги зимни месеци.“

„Работата в градината е най-добрата трудотерапия, не само за хора с проблеми, но и за нас – здравите. Няма по-добро нещо от това, да имаш досег със земята“ – споделя Милена Боева от София.



„Можем да се грижим за другия, докато се грижим за земята и всичко да се съчетава на едно място. Ние нарекохме градината си „Вдъхновение“, така създадохме първият Центъра за защитена заетост тази година, по проект на Агенцията за хора с увреждания. Там работят 15 човека с трайни и множество увреждания. Те са на трудов договор, на 4-часов работен ден. Проектът е за 18 месеца, след това може да се продължи за по-дълго. Нашата цел е тези хора да бъдат ангажирани през целия си живот. Аз, за този кратък период, съм изненадана от резултатите тук. В началото хората ни дори не знаеха как израства един домат, а вече имаме готова продукция и направихме зимнина. Имаме постоянен благотворителен базар и продавахме сладка, сиропи, сушени плодове и декорация за Коледа. Най-хубавото нещо е, че тези хора се чувстват полезни, потребни и оценени заради труда си. Градината ни е кв. Божурище, зад парк „Орлите“. Преди години там е била военна школа, а сега теренът от 10 дка и сграда от 2 хил. кв. м. ни е отдаден безвъзмездно от общината.  Дългосрочната цел е тази неизползваема сграда да бъде ремонтирана и да се превърне в първия голям комплекс за рехабилитация на хора с увреждания, какъвто липсва в България“.

Третата история е за селото като своеобразен мост между минало, настояще и бъдеще. Реално тя идва от село Здравец до Варна, но е показателна за много села в България. Там преди 10 години се установила със семейството си Снежана Караянчева. „Бях учител преди това, но земята ме привлече силно със своя по-близък резултат”, споделя Снежана и така „измислила“ своята „Тревясалата ферма“. Тя е особена с това, че се превръща в своеобразна банка и разпространител на семена от стари сортове, които са на изчезване в България. Тази година не била по-различна от останалите, особеното било, че във фермата успели за „събудят“ стари /на 100 години/ семена от домати, предавани като семейна реликва в една фамилия от Добрич.



„Отглеждаме 200 вида растения, а и успяваме да съхраним семената за сортовете зеленчуци, които са се садили преди години. Разменяме такива сортове, първо ги засаждаме в нашата градина, проверяват се така, после ги предлагаме на хората като посадъчен материал. С живота, при който водим на село, с начина, по който работим върху земята, моят извод е, че хората от градовете живеят в голяма заблуда. Те си мислят, че на село се живее много трудно, че нямаш социален живот и си откъснат от хората, но съвсем не е така. Въпреки заблудите, все повече хора избират селото“.

В село Здравец постепенно се заселват няколко по-млади семейства и вече има 20-тина деца. Снежана е доволна, тъй като така се създава общност, в която и нейните деца да растат.

Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Да бъде политически представен – безнадеждната надежда на българския избирател

На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати..

публикувано на 27.10.24 в 08:25

България отново пред изборните урни

Българите избират днес 240 народни представители, които ще влязат в 51-вото Народно събрание.  За участие в изборите са регистрирани 19 партии и девет коалиции.  4858 кандидати - 3480 мъже и 1378 жени, ще се борят за място в парламента...

публикувано на 27.10.24 в 07:10

Нова атракция в Бургас – Музей на невъзможното развенчава заблуди

Преди дни в черноморския ни град Бургас отвори пространство, в което изкуство, наука и магия си подават ръка. Гостите на новия Музей на невъзможните неща се пренасят в паралелни светове, за да научат нещо повече за Вселената . Антигравитационна..

публикувано на 26.10.24 в 14:35