Късноантичната крепост край живописното село Дебнево, в района на Троян, се проучва от години. Към момента археолозите са разкрили крепостни стени, жилищни и стопански сгради, както и добре запазени производствени съоръжения.
Находките на територията на крепостта се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство /12-14 век/. Укрепителната система на някогашната твърдина се състои от две паралелно-концентрични стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на крепостта екипът на гл. ас. д-р Стилиян Иванов попада на основите на 17 отделни жилищни и стопански сгради, както и постройки на военни гарнизони.
На хълма Калето са разкрити също така християнски некропол с 145 гроба от времето на царете Иван Александър /1331-1371 г./ и Иван Шишман /1371-1395 г./, както и гробове от 16-17 век.
Халколитна каменна брадва /V хил. пр. Хр./, измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха /IV - III пр. Хр./ както и парчета от съдове и глинени прешлени за вретено са сред най-новите находки това лято.
Непосредствено върху пласта от късножелязната епоха лежат основите на късноантичните градежи на крепостта. Зидовете им са с дебелина 0,70 - 0,80 метра, а откритите на място керамика и медни монети датират от края на 4 - 5 век. Екипът на гл. ас. д-р Стилиян Иванов попада на следи от старобългарско жилище от 9 – 10 век, както и на артефакти от късното средновековие.
В момента находките се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд "Археология" към Музея на занаятите в град Троян, за да станат достояние на широката общественост, съобщи БТА.
Съставил: Венета Николова
Снимки: troyan.bgПравославната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..