Не един или два български градове са съхранили непокътнат духа от епохата на Възраждането. Благоевград е един от тях. Достатъчно е да се разходите в старата му част, за да се пренесете поне 150 години назад във времето. Кварталът „Вароша“ датира от XVIII век. По това време той е единствената махала с християнско население в града. Първоначално „Вароша“ се застроява със схлупени едноетажни селски постройки.
Красивите възрожденски къщи, които са симетрични и силно повлияни от градската архитектура, се появяват чак през XIXв.. Там живеят най-добрите учители и изявени дейци на културата от региона, които участват активно в революционните ни борби за национално освобождение.
Днес „Вароша“ е най-посещаваното място в целия регион. Разхождайки се по тесните калдъръмени улички на стария благоевградски квартал, човек е обгърнат от идилията на отминали времена.Тук се намират регионалният исторически музей, галерии и занаятчийски работилници, както и черквата "Въведение Богородично". Тя е строена през 1844г., а заради изключителните качества на стенописите и иконостаса, дело на прочути майстори от Банската художествена школа, храмът е обявен за национален паметник на културата.
Още за запазената архитектура и самобитната атмосфера на южния български град ще научите от материала „Архитектурен комплекс Вароша – най-старият квартал на Благоевград“ – от колекцията на Радио България.
Съставил : Венета Николова
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..