На 21 ноември 2020 г. се навършват 150 години от рождението на Ефрем Чучков, виден деец на българското национално-освободително движение в Македония.
„Макар в София да има улица „Ефрем Чучков”, името му е фактически неизвестно за днешните българи“, пише в писмо до Радио България неговият правнук Явор Чучков и ни предоставя някои интересни сведения.
Роденият в Щип Ефрем Чучков е воевода от основания от Гоце Делчев Четнически институт към Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Още през 1898 г. той сформира и повежда чета, първоначално в Малешевско, а след това и в Щипско, Кочанско, Скопско, Кратовско, Царевоселско и др.
Ефрем Чучков е бил приятел и другар на Гоце Делчев. Затова можем да съдим и от запазена значителна част от обширна кореспонденция между тях.
Според сведенията на правнука Явор Чучков, Гоце Делчев е имал безрезервно доверие в Ефрем. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.”
Повече за личността и делото на Ефрем Чучков очаквайте в следващи публикации.
Снимки: Личен архив на Явор ЧучковКъм Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта..
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век..