Малцина знаят, че под квартал на североизточния български град Девня лежат останките на един от стратегическите центрове на Римската империя - Марцианопол. Мястото привлякло вниманието на римляните с изобилното количество строителен материал и питейна вода.
Според легендата един ден римският император Траян спрял с войските си край девненските карстови извори, а сестра му Марциана изпратила прислужницата си за вода. Слугинята обаче изпуснала златния съд, но за всеобщо удивление той изплувал по-късно в близката река. Суеверните римляни приели това за благосклонен знак от боговете и императорът решил да основе град, наричайки го на прелестната си сестра.
През съществуването си Марцианопол станал арена на значими исторически събития и достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193–235). Градът бил организиран по образеца на гръцките и малоазийските градове с триумфална арка, храмове на божества от гръко-римския пантеон, библиотека, базилики, гимназион, амфитеатър с 3500 места.
За съжаление, през III-IV в. готите нанесли сериозни поражения на града. Още по-разрушителни се оказали нашествията на хуните век по-късно. А в края на VI в. аварите сложили край на съществуването на Марцианопол. Още за този внушителен град, основан през римския период на територията на днешна България, разказва публикацията “Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки” от колекцията на Радио България.
Съставил: Диана Цанкова
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..