Как е изглеждал светът през погледа на нашите предци, живели преди повече от 100 години? Отговор на този въпрос дава една книга с пътеписи от началото миналия век. В "Българинът по света в началото на ХХ век" са подбрани разкази от първо лице на 4-ма нашенци от тази епоха. Това необикновено пътешествие в пространството и във времето разкрива по вълнуващ начин порасналото самочувствие, любопитството към непознати земи и копнежа за нови хоризонти непосредствено след освобождението на българите от 5-вековно османско владичество. Съставителка на книгата е Румяна Пенчева - уредник на Националния литературен музей:

„За мен не е трудно да попадна на такива пътеписи, защото аз работя в музей и чисто професионално всеки ден  се срещам с различни  интересни неща. Така открих изящно подвързана книга с коприна – това е пътеписът на Ради Радев "Египет, Южна Арабия и Източна Африка" от 1906 година. Книгата е с чудесни илюстрации, снимки и карти, тъй като нейният автор е журналист и носи чудесен дух на откривателство.Той пише текстовете с ясното съзнание, че е първият българин, който минава по тези места. Той ни запознава със строежа на Суецкия канал, с различни природни дадености и т.н.. Това е един пътепис с пионерско място в българската литература.”

Сборникът съдържа още 3 пътеписа, сред които на Христо Соколов, чийто разказ ни отвежда в Америка. Авторът рисува внушителни индустриални пейзажи, на фона на които ни предупреждава за тежката участ на емигрантите зад океана. Много интересен е пътеписът на Данаил Руевски, той разкрива света на Хавайските острови.

„Данаил Руевски е също изключително интересна личност, а пътеписът му е с много хумор и придружен с много снимки – това е цветен взрив от емоции и красиви природни описания на всеки остров. Голям принос е, че ни запознава с хавайската образователна система. Издава пътеписа в началото на 20 век.”

Стигаме и до четвъртия пътепис от въпросния сборник, чийто автор е Антон Бозуков - енциклопедичната фигура и гражданин на света. В продължение на един месец той живее в Япония и води дневник. Ходи на театър, на японска баня, в японски ресторанти и хотели... Бозуков е първият българин, който ни запознава с живота в Япония.

Това, което прави впечатление, е че и четиримата автори се справят чудесно с всички предизвикателства в държавите, които посещават.

„Те са хора творци и личности. Техните пътеписи са нашето огледало. Виждаме колко трудно някога хората са пътували - това са предваритeлни подготовки, не знаеш какво ще те срещне по пътя, как да избегнеш препятствията. Но те са се справили много добре. Това е малко след Освобождението (1878 г.). Българите са се отърсили от тези 5 века и вече могат да погледнат извън дувара на тяхната къща. Имат нужда да погледнат света. И този, който е имал възможност, се е чувствал по някакъв начин длъжен да сподели с останалите. Българите са били отворени към света, но са смятали за задължително да оставят опита си за онези след тях” – казва в заключение Румяна Пенчева.

Цялото интервю чуйте ТУК.

Съставил: Венета Николова / по интервю на Александър Христов, БНР-програма „Христо Ботев”/