Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музиката на Прехода – парченцето свобода, за която бленуват поколения

Снимка: БНР - архив

„Това, което стана, си го спомням като на кино. Беше нещо, за което всички бяхме мечтали, а последните години в гимназията бях убеден, че не може да продължи по този начин. И то се случи…“ – казва за преживяното на 10 ноември 1989 година музикантът Стефан Вълдобрев.

Новината, че управлявалата 45 години Българска комунистическа партия сменя своя ръководител Тодор Живков, заварва Васил Георгиев, придобил популярност като Васко Кръпката, в собственото му такси - в момент, в който качва поредния клиент. Ето така музикантът, който облича в блус емоциите на хиляди българи, научава, че преходът от социализъм към демокрация е започнал.

„Комунизмът си отива, спете спокойно деца!” , пее блусарят Васко Кръпката

Следват години на надежда – че скъсването с комунистическото минало ще премине бързо, а цялата истина за 45-годишния социалистически период ще излезе наяве. Уви, това не се е случило напълно и до ден днешен. Но, както и преди, така и в първите години след 10 ноември 1989 г., музиката оказва огромно влияние върху формирането на личности, чиито гласове се чуват, въпреки ограниченията на времето.

„45 години стигат! Времето е наше!“- рефренът, който обединяваше хилядите българи по улиците в началото на прехода

„Мисля, че изкуството е един паралелен свят. Човек може да избяга в него, когато спре да му харесва онова, което го заобикаля – казва в интервю за Радио България обичаният Валди Тотев от „Щурците“. –  През онези „соцгодини“ музиката беше парченце, къс свобода. Най-верните ни привърженици дори отнасяха боя за дързостта си открито да ни харесват. В един момент се наложи да спрем да свирим, за да не изглеждаме като капан, в който се ловят нашите почитатели.“


Макар демокрацията да има много несъвършенства, Валди Тотев твърди, че тя е предоставила безценни възможности, които осмислят всяка жертва, правена преди.

Днес човек има възможност да избира къде да живее, къде да работи – нещо, което не сме и сънували, че може да ни се случи тогава. Огромната ни придобивка е свободата. Без нея знаем какво беше и достатъчно време го живяхме. Моите деца, както и тези на втората ми съпруга, живеят и работят в България, внуците ми също са тук. Аз никога не съм и помислял да остана някъде в чужбина. Хубаво е и, че можем да свирим музиката, която искаме, че можем да казваме каквото мислим, което по-рано беше немислимо“, допълва авторът на песните „Светлина“ и „Вдигни очи“, огласяли площадите в първите години на демокрацията.

„Това е вече краят, на дългата измислица, че сме живели в рая на всички времена”- пее Валди Тотев в баладата от времето на прехода „Вдигни очи”

След толкова години на преход, светлината, която виждаме щом вдигнем очи, все така ни вдъхва надежда, че усилията са си стрували. Междувременно излязоха наяве и несъвършенствата на българската демокрация. Заради тях обществото ни и днес е по улици и площади. А поколението на прехода с носталгия се връща към знаковите митинги от началото на прехода, на които стотици хиляди българи пееха в едно със своите музиканти: „Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца!“.


„Тогава, за разлика от сега, протестът имаше ясна цел – казва композиторът Стефан Димитров. – Искахме да свалим комунизма и това беше желанието на целия народ. Успешните песни, които създадоха моите колеги, помогнаха много за осъществяването на тази цел. Музикантът е свободолюбив по природа и не можеш да го ограничаваш.“




От дистанцията на времето, Димитров признава, че не би променил нито едно от решенията, които е взел в дните около 10 ноември 1989 г., защото „всичко тогава беше откровено и спонтанно“. Що се отнася до това как се е променило участието на музикантите в обществено-политическия живот, композиторът казва, че това не може да стане по поръчка: 

„Просто това поколение остаря и след 30 години вече няма същата сила. Сигурно трябва да дойдат други. Но щом не се появяват, значи все още не е необходимо.“ 

Многолюдният митинг на демократичните сили от лятото на 1990 година.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В "Книга на песните на ЕС" може да се чуят 6 български вечни песни

Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА.  Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..

публикувано на 06.11.24 в 13:25

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..

публикувано на 06.11.24 в 08:45

Kottarashky представя филма "Балканска черна кутия" и концерт в Берлин

Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..

публикувано на 05.11.24 в 10:15