„Как да обичаме родината?” Отговор на този въпрос търси новият литературен гид „България за напреднали”, в който Светлозар Желев събира разказите на 33-ма души, свързали себе си със страната ни посредством езика, роднинството или повика на сърцето.
Макар и с много различни съдби, всеки един от авторите носи в душата си България, твърди събирачът на техните истории. Затова и им дава думата с идеята да покаже, че начините да обичаш България са колкото и хората, докоснали се до нея чрез словото, преживяванията, емоциите.
Сред страниците на сборника можем да срещнем имена на класици като Атанас Далчев и Николай Лилиев, Кирил Христов и Райко Алексиев, в чиито текстове откриваме българския манталитет и кривиците, които все ни е трудно да изправим. От другата страна стоят българите, напуснали страната, преводачите, вдъхващи нов живот на българските книги по света, чужденците, намерили любовта в лицето на българи. И въпреки че всички дават поглед отстрани, историите им сякаш се превръщат в увеличително стъкло, в което да се огледаме.
„Това е книга, в която не се търси отграничаване от един или друг – както правят хората, проповядващи национализъм и използващи патриотизма като лост за манипулации – казва Светлозар Желев. – Това е книга, която не ни казва как да обичаме България, защото България е навсякъде и живее във всеки един от нас. И всички носещи България в себе си – без да търсят врага, за да докажат любовта към отечеството си, към децата си, към предците си, са всъщност читателите, към които е насочена книгата. Но тя е и послание, че единственият смисъл е да живеем тук и сега и да направим всичко възможно бъдещето да бъде добро. Говорейки за България, трябва да си дадем сметка къде всъщност се намира тя – дали във фейсбук, където публикуваме българския флаг, в татуировките на Ботев и Левски по телата ни или във всеки от нас, независимо дали пребивава в границите на родината или в глобалния свят.”
След години на странствания по света Камелия Кучер разказва за дългия път към домашното огнище и се пита може ли родината да ни бъде дом.
„Беше ми интересно да погледна през очите на моето тринайсетгодишно „аз” и да си спомня какво е да бъдеш объркано дете сред два съвсем различни свята – разказва писателката. – Защото аз дойдох в Швейцария от България на 90-те и пораснах между бездните, които създаваха у мен прекалено многото разлики. Винаги с горчивина преживявах тези бездни, но връщайки се към моя път, си дадох сметка, че именно те са ме научили на изключително много неща. И най-ценния урок, който усвоих другаде, е че имам избора да давам най-доброто от себе си. Благодарение на този урок днес мога да прескачам границата между отделните светове и да виждам, че и в България има светлина.”
Георги Господинов участва в литературния гид с откъс от романа си „Времеубежище”, поставящ въпроса за (не)приемнето на това, което ни заобикаля – от позицията и на изследващ, и на обичащ.
„Отношенията ми с България са на тяга и на тъга – тяга, когато не съм тук, и тъга, когато съм тук – казва писателят, чиито „Естествен роман” е най-превежданата българска книга след 1989 г. – Спомням си как веднъж, пътувайки от летището в Рейкявик и гледайки лунния пейзаж, си представих, че зад мен стоят баща ми, дядо ми и баба ми, която много обичаше да пътува, но така и не напусна родното си село и привикваше всякакви хора да й разказват за света. И тогава чух дядо ми да казва – Тук нищо не може да си засадиш, подобно на думите му след поредото ми ходене във Венеция – Боже, тези хора къде си пасат овцете, то навсякъде вода. Именно това е българското особено желание да пътуваш и в същото време да проявяваш защитен рефлекс – абе, тук е най-хубаво. Ние носим в себе си тези противоречия и трябва да си даваме сметка, че когато спорим с родината си, всъщност изваждаме отношения, трупани поколения назад. Затова и чрез текстовете в тази книга авторът прави опит да ни върне в родината и да се сдобрим с нея.”
Вижте видеопремиерата на книгата:
Снимки: colibri.bg, БНР - архив и БГНЕС
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..