Единственият етнографски музей на открито у нас ще мери сили с най-добрите творчески дестинации в света, а залогът е тазгодишната награда на международната Мрежа за креативен туризъм. „Етъра“, открит през 1964 г., е разположен близо до град Габрово. Това не е обичаен музей, а истинско, наситено с емоции преживяване. Някои дори го наричат „машина на времето“, защото попаднете ли тук, неусетно се пренасяте в друго измерение – времето на българското Възраждане. Разхождайки се по живописната калдъръмена уличка с красивите къщи и майсторските ателиета на приземния им етаж, посетителите се докосват до уникалния бит и култура от тази епоха.
„Ние кандидатстваме за приза със сбор от инициативи, в т.ч. и с богатия ни събитиен календар, включващ изложения, конкурси, изложби, приготвяне на традиционни храни, дегустации, възстановки на български обичаи и пр.“ – твърди Светлозар Тодоров – ръководител „Културен мениджмънт“ на „Етъра“. Сред най-популярните събития са Международният панаир на традиционните занаяти, Училището за лазарки, Празникът на пестила и Училището за коледари. Всяко от тях привлича хиляди гости в сгушения в Балкана етнографски музей. „Традиционно посрещаме много чуждестранни гости. През 2019 г. имахме 226 хил. посещения. През август т.г., заради пандемията, чужденците рязко намаляха. Въпреки това броят на посетителите е почти същият, но се реализира само от български туристи“ – казва Тодоров.
Това, което прави впечатление е единствената по рода си композиция от 10 водни съоръжения. „Етъра с основание може да се гордее с тях, защото в Европа има много малко подобни сбирки на т.нар. „народна техника на вода “ – категоричен е Тодоров и добавя:
„Има водно съоръжение, което е за заточване на ножове. Има две мелници, има дървени стругове, на които и сега майстори изработват различни предмети. Част от тази композиция е и дъскорезницата. Всички те се задействат с вода по стари технологии. Да не забравяме и работилницата за производство на гайтани, която е уникална за целия регион. Всички тези съоръжения предизвикват огромен интерес.“
Както разбрахте, „Етъра“ не е обикновен музей на открито със застинали експозиции. Амбицията на екипа му е да мотивира посетителите към активности, свързани с опознаването на българския бит и фолклор. За целта на място се прилагат иновативни образователни програми. Най-голям интерес предизвикват занаятчийските ателиета, където туристите могат сами да изработят някой предмет.
„В занаятчийската чаршия са разположени ателиетата на майсторите. Те работят с традиционните материали – глина, дърво, метал, кожа. И това се случва ежедневно през цялата година. Дейността на музея ще продължи и през зимата, независимо от Covid-19 ! Това е едно от предимствата на музеите на открито. Така че тук всеки може да избере точно кой занаят иска да практикува и да се уговори с някои от нашите занаятчии, за да го напътства.“
Световната туристическа индустрия все повече набляга на преживяванията и на културните маршрути, за сметка на масовия туризъм. Днес туристите предпочитат да наричат себе си пътешественици или приключенци. Затова международната мрежа за творчески туризъм поощрява инициативи за устойчив туризъм, към които се присъединява и „Етъра“. Екипът на музея край Габрово се надява да спечели журито с осигурената автентична среда, атрактивните експозиции, образователните програми и дългосрочните партньорства с туроператори, научаваме от Светлозар Тодоров. Нека им пожелаем успех!
Снимки : Венета Николова
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..